Денят в ж.к. Света Троица в София започна със слънце, песен на птици и… унищожено футболно игрище. Някой, въоръжен с решителност и подходящ инструмент, е изрязал футболните врати пред блок 333. Причината? Явно — защото може. И защото шумът от детска игра нарушава медитативния ритъм на живота му, в който единствената динамика е от дистанционното до телевизора и обратно.
В свят, в който децата са залепени за екрани и дигитални „реалности“, малцината, които още тичат навън, се оказват заплаха. Тревожат. Пречат. И най-вече — шумят. Какво нахалство! Да риташ топка, вместо да преглеждаш TikTok. Да се смееш, вместо да пускаш жалби. Да си жив, вместо да мълчиш.
Но не бойте се — в блока живее герой. Гражданин с мисия. Мъж, готов да сложи край на това безобразие с флекс и морал от бетон. Може би му е писнало от щастливи деца. Или просто е бил прекъснат в третото повторение на турския сериал. Във всеки случай — вратите са вече история. Футболът — забранен.
Ако четеш това, драги анонимен саботьоре — евала. Не всеки има силата да се изправи срещу този социален бич, наречен „детска радост“. С един замах си сложил край на смеха, на игрите, на невинността. Сега наоколо е тихо. Празно. Идеално — точно като душата на този, който го е направил.
Но имай предвид нещо: вратата може да е изрязана, но глупостта ти се набива в очи по-ясно от всякога. И един ден, когато се чудиш защо никой не говори с теб, защо децата ти мразят квартала, и защо в твоя свят е толкова самотно — спомни си тази сутрин. И тръбите на една футболна врата.
Снимка: Desislava Makrieva, Facebook
