На фона на апокалиптичните пейзажи от изгорели къщи, евакуирани села, проснати от умора доброволци и черни небеса – някой, някъде… драсва клечката. Съзнателно. Спокойно. Бавно. И не бърза да се скрие.

Такъв е и случаят във Велико Търново. Камерите го заснемат. Седнал, разглежда си огънчето, сякаш пали цигара, не ада. Оказва се мъж от Дряново, с две присъди зад гърба си. Е, дали третата ще е различна?

Ето го подпалвача на пожара във Велико Търново – драснал клечката умишлено! ВИДЕО

Какво предвижда законът?

Според Наказателния кодекс на България (чл. 330, ал. 3) за умишлен палеж, от който са възникнали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години. Ако палежът е в населен район или води до опасност за живота на хора – от 5 до 20 години, дори доживотен затвор без замяна при особено тежки случаи.

Звучи добре на хартия. Но реалността често е друга – условни присъди, съдебно бавене, разсрочени глоби. А дотогава? До тогава горим. Всички.

Какви са последствията?

Стотици хора губят домовете си – наследствени, обновявани с години, строени с последните левове. Доброволци, пожарникари и дори съседи излагат живота си на риск. Цели екосистеми умират, пепелта се стеле върху реките, животните бягат или изгарят. Туризмът загива. Държавата харчи милиони, за да овладява нещо, което един човек е решил да „започне“.

Какво заслужава подпалвачът?

Саркастичният отговор: може би грамота за „Съвестен унищожител на природа“, тъй като явно постига резултати, които ни връщат десетилетия назад. Истинският отговор: цялата строгост на закона, публичност на делото, ефективна присъда и пълна финансова отговорност. Всеки пироман трябва да знае – не просто ще бъде осъден, а ще бъде помнен.

Защото огънят, който палиш в храстите, пламва в очите на дете, чиято къща вече я няма.

И накрая, докато гледаме как хеликоптери от Унгария, Словакия и Франция гасят българския огън, нека си зададем въпроса: Дали проблемът е в климата… или в характера?

Държавата може да търси пари за техника, но ние трябва да търсим отговорност. А когато тя не идва от съда – ще я поиска народът. И тогава ще гори друго.

Държавата може да търси пари за техника, но ние ще търсим отговорност. Защото ако дърветата мълчат, докато горят, ние – хората – нямаме такова право. Ще гледаме, ще питаме, ще натискаме. Ще следим всяка стъпка на прокуратурата. Ще броим дните до повдигане на обвинение. Ще гледаме съдията в очите и ще помним името му, ако се опита да извади подпалвача с „условна“ и „липса на обществена опасност“.

Стига сме оставяли огънят да гори и в съда. Ако институциите не проявят твърдост, обществото ще им я припомни – гневно, публично и с всички законни средства.

Да знаете!