В столичния квартал Красно село един на пръв поглед дребен инцидент отново постави под прожекторите въпроса за родителската отговорност и обществения морал. Случаят, споделен от Петко Минчев във Facebook, описва как две деца – „малки и добросъвестни момченца“, на около десет години, безнаказано хвърлят пиратки, спрей и дори кофа с блажна боя от счупен прозорец на деветия етаж. Следите от техните „игри“ остават по первазите на долните етажи, а след тях остава и едно неудобно мълчание.

Не пиратките, а бездействието гърми

Това не е просто поредната детска пакост. Това е симптом на по-дълбока болест – бездействието на родители, които не осъзнават, че децата им вече не са само тяхна грижа, а част от общността, от общественото пространство, което всички споделяме. Какво би станало, ако една от тези пиратки бе паднала върху човек? Ако изхвърлената боя бе предизвикала инцидент или пожар? Ние сме свикнали да оправдаваме децата с думите „ами те са малки, не разбират“. Да, те са малки — но кой трябва да ги научи да разбират?

Възпитанието не се изчерпва с „гледане“

Да гледаш дете, не е същото като да го възпитаваш. Родителството не се изразява само в осигуряване на храна, дрехи и телефон с интернет. Истинската грижа означава контрол, пример и граници. Ако едно дете безнаказано хвърля опасни предмети от деветия етаж, това не е негова вина – това е огледало на семейната безотговорност. И когато някой съсед се осмели да повдигне гласа си, често от другите прозорци се чува познатият шепот: „Остави ги, деца са“.

Мълчанието е съучастие

Този случай е дребен само на пръв поглед. В основата му стои липсата на обществена реакция, която превръща кварталите ни в беззаконни зони между анонимността и апатията. Когато се страхуваме да направим забележка, когато „не искаме да се караме със съседите“, когато предпочитаме да снимаме, вместо да действаме – ние ставаме мълчаливи съучастници.

Постът на Петко Минчев не е донос, а граждански сигнал. Той напомня, че дори в панелен блок човек не губи правото си да изисква ред и безопасност. Както и че разполага с видео на младите надежди, които "някой ден ще имат голям принос във формирането на БВП, но по обявними причини няма да споделя тук." Време е родителите да разберат, че отглеждат не просто свои деца, а бъдещи граждани. И ако днес им позволяват да хвърлят пиратки от деветия етаж, утре не бива да се чудят защо хвърлят безнаказано и морала, и закона.