Вулгарна саморазправа застигна водач, паркирал някъде във Велико Търново.

Гумите на возилото на Александър Иванов били спаднати, а предният капак бил жестоко надраскан. Върху него били издълбани два фалоса.

Мъжът споделя за хулиганската проява в една от местните групи във Facebook, отправяйки емоционално послание към извършителя, който си е позволил да се гаври с чужда собственост.

"До човека, който реши да ми съсипе колата: Жалко, че творецът на това „шедьовърче“ си мисли, че ще ме изкара от равновесие. Сори, ама не съм от този тип хора. Жалко е, че след това, което направи, сигурно се имаш и за много велик. А всъщност постъпката ти показва точно обратното", пише Иванов.

Търновецът отбелязва, че щетите ще бъдат поправени, но грозното деяние показва манталитет и неуважение към труда, с който е закупено возилото.

"Аз ще я оправя не е толкова голям проблем. Ламарината се оправя, боя се пръска, гумите се помпят. Това не е краят на света. Колата, която надраска и съсипа, не е просто ламарина. Тя е част от моя труд, от моите усилия, безсънни дни и работа. Купих си я с пот на челото, не с лоши пари, не на гърба на някой друг. Затова ми е тежко не толкова заради драскотините, колкото заради мисълта, че някой може с лека ръка да се подиграе с труда на човек, когото дори не познава", коментира потърпевшият.

Той отбелязва, че дори автомобилът да е пречил, има други цивилизовани начини конфликтната ситуация да се реши - например с обаждане до 112.

"Колата щеше да бъде преместена веднага, без излишни нерви, без злоба, без срамни постъпки", коментира той.

Иванов отбелязва, че от своя страна няма да таи злоба и е горд, че не би сторил подобно дело - защото цени чуждия труд, с който всеки купува собствеността си.

"Аз няма да тая злоба - такава отрова в себе си не искам. Гордея се с това, че не бих направил подобно нещо на никого, независимо колко съм ядосан или в какво настроение съм. Защото уважавам труда на другите - както уважавам и своя.", завършва той.

Вижте и цялата му публикация, споделена във Facebook:

"До човека, който реши да ми съсипе колата:

Жалко, че творецът на това „шедьовърче“ си мисли, че ще ме изкара от равновесие. Сори, ама не съм от този тип хора. Жалко е, че след това, което направи, сигурно се имаш и за много велик. А всъщност постъпката ти показва точно обратното. Аз ще я оправя — не е толкова голям проблем.

Ламарината се оправя, боя се пръска, гумите се помпят. Това не е краят на света. Но…

Това, което направи ти, не е за оправяне толкова лесно. Не е въпрос на пари, а на възпитание, манталитет и това какъв човек избираш да бъдеш.

Колата, която надраска и съсипа, не е просто ламарина. Тя е част от моя труд, от моите усилия, безсънни дни и работа. Купих си я с пот на челото, не с лоши пари, не на гърба на някой друг. Затова ми е тежко не толкова заради драскотините, колкото заради мисълта, че някой може с лека ръка да се подиграе с труда на човек, когото дори не познава.

Ако наистина колата ти е пречила - разбирам. Случва се. Но има начин. Звъни се на 112, казва се спокойно какъв е проблемът и щяха да ме потърсят. Колата щеше да бъде преместена веднага, без излишни нерви, без злоба, без срамни постъпки.

Аз няма да тая злоба - такава отрова в себе си не искам. Гордея се с това, че не бих направил подобно нещо на никого, независимо колко съм ядосан или в какво настроение съм. Защото уважавам труда на другите - както уважавам и своя. И въпреки всичко, ти пожелавам здраве, повече разум и малко светлина в душата. Дано с времето пораснеш - не на години, а като човек.