Снимка, публикувана в социалните мрежи от д-р Иван Колев – хирург в многопрофилната болница в Казанлък, предизвика вълна от съпричастност и възхищение. Под фотографията, направена в 6 часа сутринта на 31 май 2025 г., след поредна изтощителна нощна смяна, лекарят споделя размисли, които докосват до дъното на човешката душа.

Тежка катастрофа на Подбалканския път, има ранени

На снимката са част от спешния екип – самият д-р Колев, неговият колега д-р Белчев и операционната сестра Таня Хлебарова. „Щеше да е хубаво на фотото да бъдат и анестезиолога д-р Чобанов, медицинската сестра Архипова и операционната санитарка Галя, но точно в този момент бяха заети да изведат от упойка поредния пациент“, уточнява д-р Колев в публикацията си.

От 20 часа предишната вечер екипът се е борил за живота на млад мъж, пострадал при тежката катастрофа на Подбалканския път край Дунавци. В ранните часове на нощта започва втора сложна операция – на пациент с рак на белия дроб и тежък остър перитонит. „Надяваме се, че и двамата ни пациенти ще се възстановят“, пише лекарят.

Най-силните думи обаче идват след описанието на работната нощ.
„Цялата тази безсънна нощ за пореден път ме накара да се замисля, с колко несъществени и глупави неща изживяваме живота си, когато смъртта е винаги само на крачка. Защо са ни пари, които никога няма да изхарчим, ако не сме здрави? Защо живеем в кавги, когато освен любов друго не ти е необходимо?“

Ето и цялата му публикация:

„Може би от безсънието или пък заради нещо друго ми се прииска да споделя с вас тази снимка. И ще обясня защо.
На тази снимка е нашият спешен екип – моя милост,
д-р Белчев и операционната сестра Таня Хлебарова. Щеше да е хубаво на фотото да бъдат и анестезиологът
д-р Чобанов, м.с. Архипова и операционната санитарка Галя, но точно в този момент бяха заети да изведат от упойка поредния пациент.

Часът на снимката е 6 сутринта на 31.05.2025.
От 20 ч. снощи работихме едното момче от тежката катастрофа на Дунавци, а около 2 започнахме с млад мъж с рак на белия дроб и усложнение от тежък остър перитонит. Надяваме се, че и двамата ни пациенти ще се възстановят!
И сега по същество.

Цялата тази безсънна нощ за пореден път ме накара да се замисля, с колко несъществени и глупави неща изживяваме живота си, когато смъртта е винаги само на крачка.
Защо са ни пари, които никога няма да изхарчим, ако не сме здрави? Защо живеем в кавги, когато освен любов друго не ти е необходимо.

От мен и целия наш екип на всички вас желаем само здраве!
П. С. Жалко, че зад нас на снимката не се вижда чудесната сутрешна дъга над Мазалат! Светът е прекрасен, а животът е чудо!“