Понякога човек просто иска да си тръгне за работа. Но София е мястото, където съдбата дебне в калника.
Така започва драмата на Климент Ненов от столичния квартал Банишора, който на пръв поглед просто е намерил автомобила си… леко „целунат“ от друг автомобил. Е, леко — според гледна точка. Снимките говорят за нещо между „леко одраскване“ и „паркиране до физически контакт“.
Но Климент е човек на принципите — оставил бележки, опитал да намери собственика, звъннал на 112. И тук започва филмът.
Сцена 1: Невинното обаждане
Мъжът звъни на 112, за да попита дали могат да установят контакт на виновната страна. Нищо повече. Елементарен въпрос за цивилизована държава.
Сцена 2: Ето ги и КАТ — за 20 минути
Чудо! Огромната загадка как при тежки катастрофи патрулите ги няма с часове е разкрита: Трябва просто да се обадиш за одраскан паркинг удар. Полицаите пристигат и… сцената се превръща в епизод от „От местопрестъплението: Банишора“.
Сцена 3: „Господине, това си е ПТП с бягство“
Докато Климент гледа драскотините и мисли, че всичко ще приключи с няколко снимки и два подписа, КАТ извадиха закона:
ПТП е! Има бягство! Книжката на другия шофьор – 6 месеца аут! Протокол до протокола! Вероятно дело!Сцена 4: „Ама този човек не вдига…“
КАТ звънят на предполагаемия виновник. Той не вдига. Съвсем изненадващо. Междувременно Климент не знае дали чака него да му звънне, дали той трябва да звънне, дали да пише, дали да ходи, или дали вече не е станал свидетел в собственото си житейско дело.
Снимките на ситуацията са показателни: Двата автомобила са с броня в броня, буквално като в уютна паркинг целувка. Леко одраскване? Да. Контакт между автомобили? Да. Закон? Непрощаващ. Българският закон не признава „приятелско допиране“. Според него това е ПТП, независимо дали колите едва се гушкат или са се натресли като в екшън филм.
Изводът? Климент не е искал драма. Не е искал наказания. Не е искал да въвлича държавата в одраскано паркиране. Но държавата го въвлече сама. С ентусиазъм. И протокол.
