Само преди дни почетохме 152 години от обесването на Васил Иванов Кунчев – Апостолът на свободата, който с делото си поведе България към независимостта. Броени дни ни делят и от Трети март – денят, в който предварителният Санстефански мирен договор връща отново страната на политическата карта на Европа и света след близо пет века османска власт.

Столичани решиха достойно да почетат националния празник, като поставиха родолюбива украса на жилищния си блок. Транспарант с цветовете на българския трибагреник се появи над входа на блок 631 в столичния квартал "Люлин". В лявата част се вижда гербът на България, а вдясно – ликът на Васил Левски.

За инициативата споделят софиянци в социалните мрежи, като за броени часове публикацията събира стотици положителни реакции.

Делото и заветът на Апостола на свободата имат неизменна роля за освобождението на България. Левски и неговите сподвижници напълно разбират нуждата от обединение на българите и самостоятелна революционна борба за независимост, която не е подчинена на интересите на Великите сили в региона.

Именно организираната от Левски Вътрешна революционна организация има за цел да вдигне повсеместно населението на бунт, което да доведе до отхвърляне на османската власт и да издигне на власт република, в която животът, честта и имотът на жителите ще са гарантирани независимо от религиозната и етническата им принадлежност.

Дейците в тези комитети организират и вдигат Априлското въстание, чието жестоко потушаване и последвалият отзвук в цивилизования свят водят до обявяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

България почита 152 г. от гибелта на Апостола на свободата

Трети март е обявен за национален празник на България с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Деветото Народното събрание от 5 март 1990 г., прието единодушно от народните представители.

На 3 март 1878 г. в малкото селце Сан Стефано, близо до Цариград, е подписан предварителният Санстефански мирен договор между Руската и Османската империя. Това споразумение слага край на Руско-турската война (1877-1878) и поставя основите за възстановяването на българската държавност след близо пет века османско владичество.

Съгласно договора, се създава автономно Княжество България, което включва почти всички територии, населени с българи – Мизия, Тракия и Македония. То обаче остава васално на Османската империя. В допълнение, Сърбия, Черна гора и Румъния получават независимост, а Босна и Херцеговина – автономия.

Санстефанският договор предизвиква остра реакция от страна на западноевропейските велики сили, които се опасяват от разширяването на руското влияние на Балканите. Това води до свикването на Берлинския конгрес през юли 1878 г., където границите на България са значително намалени. Вместо голямо българско княжество, страната е разделена на Княжество България и Източна Румелия, като Македония и Одринска Тракия остават под османска власт.

Въпреки ревизията на договора, Сан Стефано остава символ на българския национален идеал – обединение на всички българи в една държава. Цел, на която Апостолът на свободата отдаде живота си.

Ликът на победителя от Дойран се появи на фасада СНИМКА