В Добрич романтиката премина всякакви граници. И не – не става дума за влюбени тийнейджъри, изкушени от първата целувка и желанието да оставят „вечен спомен“. Този път „героите“ са възрастни хора, които с пълно съзнание и липса на уважение решават, че идеалното платно за любовната им декларация е... надгробен камък.

На снимките, разпространени в социалните мрежи от Kaloyana Doneva, ясно се виждат издълбани с ключ букви „Ж + Г“, върху стар каменен кръст с орнаменти и историческа стойност. Не с тебешир, не с флумастер, не върху лист хартия. С ключ. Върху надгробие.

Очевидец на сцената е музеен специалист, който любезно направил забележка на вандалите. Вероятно е получил в отговор нещо в стил: „Ама това е любов, бе!“. Любов? Не, това е престъпление с вкус на простотия и безвъзвратно погубена култура.

От вечна памет – до вечен позор

Може би си мислят, че ще бъдат запомнени. И ще бъдат – но не с романтиката на Ромео и Жулиета, а с безочливото посегателство над наследството на поколенията. Всеки камък, всяко старо надгробие в България е безценна част от историята ни, разказваща за хора, живели, страдали и оставили нещо след себе си. Но „Ж и Г“ решават, че тяхната „любов“ е по-важна.

Любов с кратък срок на годност. Щетите – вечни

Утре, когато Ж и Г се разделят заради „несходство в характерите“, кой ще изтрие надписа? Кой ще възстанови повредения камък? А най-важното – кой ще възстанови достойнството на едно културно наследство, поругано в името на нещо, което не заслужава дори име?

Време е за нулева толерантност към вандализма

Не ни трябват големи катастрофи, за да разрушим историята си – достатъчни са един ключ и двама безмозъчни влюбени. Отговорността за опазването на културните обекти не е само на институциите – тя е наша, обща, гражданска.

Защото Ж + Г = СРАМ. Историята не е фон за любовната ви драма. Намерете стена в панелката си – и си пишете по нея. Но махнете ръцете си от паметта на времето.