Добре дошли в София – града на шаманския урбанизъм, разбитите плочки и свещените МПС-та, които се паркират не по нужда, а по его. Днес ви представяме: "Аз съм номер едно", с регистрация СВ 7722 СН – новият покровител на тротоарите в Люлин 2.

Не просто паркиране. Това е философия. Върху тротоар? В локва? До входа на блока? Под прозореца на някого? Върху всякаква логика?... Да, защото в града, в който плочките са капан за глезени, а бордюрите – спомен от миналото, един човек решава, че дупките, калта и зеленото не стигат – и ни поднася и бонус: автомобилна барикада между хората и нормалното преминаване.

Столичен стил: Тротоарът не е за ходене, а за газене

Какво е тротоарът в София? Място за спокойно ходене с детето? Не. Място за майки с колички? Разбира се, че не. Пространство за хора с увреждания? Само ако могат да летят. Паркомясто за самоназначил се цар на бетонната джунгла? Ето това вече – ДА.

Тук не става дума за липса на места. Става дума за липса на съзнание. Защото някои хора смятат, че имат право да спрат върху всичко. Дърво? Ще се наведе. Тротоар? Ще го смачкат. Пешеходец? Да заобиколи – с уважение.

А къде са институциите? Общински инспекторат? В хибернация. Паяк? По-рядък и от сова в Люлин. Политика за устойчива градска среда? Устойчиво липсваща. Докато Столична община говори за „визия за София 2050“, в Люлин реалността е кална, разбита и задръстена от самоволие.

Един въпрос остава: Кога тротоарът пак ще стане тротоар, а не алея на самозабравени шофьори с мисия?

Има столици с пешеходни зони, велоалеи и инфраструктура. А има и столици, в които дърво с клони в прозореца ти е по-малък проблем от паркирания на тротоара автомобил. Изберете в коя столица искате да живеете.

Снимки: Facebook