Една майка на дете с аутизъм избухна срещу шушукането, презрителните погледи и неизказаните думи - "лошотията на хората", която за нея е ежедневие. Дамата, запазваща анонимност по обективни причини, публикува емоционален пост, насочен към всички родители, водещи дечицата си да поиграят в прекрасните летни дни на публичните площадки за игра.

Нейното послание е провокирано от преживявяния на нея и детето ѝ в Габрово но вероятно може да бъде припознато от майки и бащи из цялата страна.

"Пиша този пост с риск да бъда нападната, може би, но е крайно време да се поговори за това. Пиша анонимно, защото искам да си спестя злобните погледи след това. Майка съм на дете с аутизъм. В нашия град има много такива деца, както и много деца с увреждания. Водя детето си всеки ден по площадки и всеки ден се сблъсквам с лошотията на хората", започва злободневния си разкац тя.

Дамата споделя, че отношението се проявява дор в най-малки ситуации, случващи с е между малчуганите. Например, невинни действия на детенцето ѝ.

"Детето ми взело играчка на друго дете, за да я види, майката или бабата веднага гледат на кръв и прибират въпросната играчка. Аз съответно ходя и постоянно се обяснявам, че детето ми е с аутизъм и я е взело просто, за да я разгледа. Но не получавам разбиране. Отговарят ми, че не може да играе с техните играчки, че не е попитал дали може да ги вземе (детето ми не говори и няма как да попита). Аз им обяснявам отново и отново, но не получавам разбиране – по-скоро злобни погледи и шушукания", споделя габровката.

Тя използва трибуната на Facebook, за да напомни на останалите родители, че нуждите на децата са еднакви и, че малчуганите със заболявания не са "по-малко деца". Жената призовава и към повече съпричастност и емпатия, като отбелязва проститъч житейски факт - съдбата може да поднесе всичко.

"Бъдете съпричастни, бъдете добри. Не бъдете злобни и надменни, защото не знаете какво може да ви поднесе съдбата. Приемайте различните деца, защото те също са деца като всички други. Преди да погледнете злобно и да шушукате, помислете: тази майка на такова дете – какво преживява? Как се справя? Как се чувства?", пише тя.

Дамата призовава съгражданите си да бъдат по-добри, но повдига и друга важна тема - разясняването на останалите малчугани за състоянието на техните врастници, което е пряко свързано с приобщаването на децата със СОП в обществото.

"Бъдете по-добри. Говорете с децата си. Обяснете им защо другото дете е по-специално. Научете ги да общуват с него, а не да странят!", призовава майката.

Тя се надява емоционалният ѝ пост да бъде разбран, а да не бъде посрещнат с дежурното за социалните мрежи озлобление.

Вижте публикацията, споделена от майката без редакция: 

"Здравейте на всички.

Пиша този пост с риск да бъда нападната, може би, но е крайно време да се поговори за това. Пиша анонимно, защото искам да си спестя злобните погледи след това.

Майка съм на дете с аутизъм. В нашия град има много такива деца, както и много деца с увреждания. Водя детето си всеки ден по площадки и всеки ден се сблъсквам с лошотията на хората. Детето ми взело играчка на друго дете, за да я види, майката или бабата веднага гледат на кръв и прибират въпросната играчка. Аз съответно ходя и постоянно се обяснявам, че детето ми е с аутизъм и я е взело просто, за да я разгледа. Но не получавам разбиране. Отговарят ми, че не може да играе с техните играчки, че не е попитал дали може да ги вземе (детето ми не говори и няма как да попита). Аз им обяснявам отново и отново, но не получавам разбиране – по-скоро злобни погледи и шушукания.

Тук ще кажа следното:

-Първо: площадките са за всички. Както вашите деца имат право да играят, така и моето – и всички деца със СОП – имат право. Това, че децата ни имат проблем, не ги прави по-малко деца от вашите!-

-Второ: като не ви харесва друго дете да пипа играчките ви – не ги носете на площадката. Дръжте си ги у вас. След като сте ги донесли, е съвсем нормално някое детенце да иска да ги види и да поиграе!

-Трето: няма нужда да ни гледате с презрение, да си криете играчките и да не влизате в положение. Защото в този живот никой не е застрахован. На всеки може да му се случи да има дете с увреждане.

Бъдете съпричастни, бъдете добри. Не бъдете злобни и надменни, защото не знаете какво може да ви поднесе съдбата. Приемайте различните деца, защото те също са деца като всички други.
Преди да погледнете злобно и да шушукате, помислете: тази майка на такова дете – какво преживява? Как се справя? Как се чувства?

Бъдете по-добри. Говорете с децата си. Обяснете им защо другото дете е по-специално. Научете ги да общуват с него, а не да странят!

Надявам се да бъда разбрана…"