Николай Попов – бащата на 12-годишната Сияна, загинала при чудовищната катастрофа край Телиш – се срещна с малката Елиза, родена в деня на трагедията. Историята този път има светлина – малкото момиченце което оцеля по чудо след животоспасяваща операция и получи шанс за нов живот, след като хиляди събраха крупната сума необходима за лечението ѝ.

Елица е родена с тежки увреждания, но благодарение на усилията на лекарите в „Пирогов“ и вълната от съпричастност, включително дарения от граждани, нужната сума за операцията ѝ бе събрана само за часове.

Част от средствата идват и от застраховката на починалата Сияна – символичен жест на добрина и продължение на живота чрез помощ към друго дете.

„Животът винаги е по-силен от всичко“, пише Николай в емоционалния си пост, в който разказва, че точно в деня, в който губи дъщеря си – 31 март – се ражда Елица. „Малка, но борбена и силна“, казва той.

Сега, след успешно преминалата операция, Елица ще може да води пълноценен живот, „да играе и да се усмихва на воля“. Родителите ѝ са изненадали Попов на обучение за млади шофьори, където му подарили безценна прегръдка и усмивката на оздравяващата си дъщеря.

„Загубих Сияна, но имам много деца. Всички деца, на които помагам, са и мои деца. Докато мога – ще помагам. Тяхната усмивка ме прави щастлив и ми дава сили да продължа“, споделя още Николай Попов, чиято история е пример за това как болката може да се превърне в добрина, а трагедията – в надежда.

Вижте и цялата публикция, споделена от Николай Попов:

"Това е Елиза.

Елиза е родена с тежки увреждания и лекарите от „Пирогов“ по чудо я спасяват.

Точно когато Сияна си отиде – на 31.03 – на бял свят е дошла Елиза: малка, но борбена и силна. Животът винаги е по-силен от всичко.

Всички заедно с вас направихме чудо и за часове събрахме парите за последната операция на Елиза. Част от парите от застраховката на Сияна също бяха преведени за тази кауза. Те са за това.

След тази операция Ели ще бъде като всички други деца и ще може да играе и да се усмихва на воля.

Днес родителите на Ели дойдоха на обучението за млади шофьори, за да ме изненадат с прегръдката и усмивката на малката Елиза.

Загубих Сияна, но имам много деца. Всички деца, на които помагам, са и мои деца. Докато мога – ще помагам. Тяхната усмивка ме прави щастлив и ми дава сили да продължа.

Благодаря ви, семейство Колеви. Направихте ме наистина щастлив!"