Понякога съдбата е жестока, понякога обществото – още повече. Но най-болезнено е, когато равнодушието ни изглежда по-естествено от човечността.

Такъв е случаят на Марин – възрастен мъж, който дни наред спи по пейки, под дървета, пред блокове. Мъж, за когото някои казват, че „сам си е виновен“, а други – че просто е един добър човек, изпаднал в беда. Мъж, който нощува на земята с патерица до себе си, а минувачите го подминават, защото изглежда „като пиян“.

Ситуацията: Марин беше намерен на земята, без възможност да стане. Сам. Изтощен. Прегрят. Подминат от десетки. Един човек му подаде ръка – помогна му да седне, да се нахрани, да се стопли. Даде му нови дрехи. Предложи душ. Марин прие. Но със срам. Със свито достойнство, не с протегната ръка.

Кой е Марин? Според коментари в социалните мрежи:

Имал е фургон, обзаведен от хора с добро сърце. Бил е изгонен след жалба, защото „димът от комина пречел“. Спял е пред блок 235, пред кафене, по ъгли и под навеси. Имал е и трудни моменти – посягал е към алкохола. Но... кой не се е сривал, когато остане без покрив?

Какво иска сега? Не проси. Не моли. Просто не отказва помощ, когато я получи с човешко отношение. Готов е да си сложи нови дрехи, да се изкъпе, да започне начисто. Това не е малко. Това е шанс.

Ако някой има информация за близките му от Етрополе, за неговото минало, за това къде би могъл да получи подслон или работа – споделете. Ако имате възможност – помогнете. Ако нямате – просто не го подминавайте.

Ето целия пост на Christopher Asenov, публикуван във Facebook групата Квартал Борово:

Днес попаднах случайно на този човек, който беше паднал на земята и не можеше да стане. Помогнах му да стигне и седне на пейката, след което ми сподели че почти цяла нощ е бил на земята, защото хората са си мислели че е пиян и просто си лежи. Има проблем с крака и е с патерица. Дадохме му храна, вода и дрехи. Спи на пейката, твърди че има близки в Етрополе, но често го гонят (не ми сподели защо) и отново се озовава на улицата. Разбрахме се утре да дойде да си вземе душ (беше го срам да го направи днес) и да си сложи новите дрехи. Мисля, че ще успеем да му помогнем с работа и място на което да живее, но ми се искаше да попитам ако някой знае нещо за него или просто някаква информация, защото премълчаването на някои неща не знам дали са от страх или има друга причина. На пръв поглед човека изглежда че не пие алкохол или да взима наркотици, на 60 години е и дава вид на свестен човек.

Марин не е просто „бездомник“. Той е човек. С име, с история, със сълзи, със страхове, със срам. Може да не променим живота му изцяло. Но можем да направим така, че да не спи сам на земята следващата нощ. И това вече е достатъчно. За да докажем, че все още сме хора.