Колоездач не спира да намира изгубени портфейли. В рамките на около година той намира три и най-важното винаги ги връща на собствениците им.

Историята за добрия пример е на Пламен Геров от Велико Търново.

"Днес на прибиране от сутрешното ми каране, намерих портфейл с документи и пари. Всъщност, това е ТРЕТИЯТ портфейл, който намирам за последната една година и малко. Странно нещо е съдбата, но просто явно е трябвало все аз да ги намеря и то все с колелото и все по шосето. Като цяло изобщо не планирах да минавам по този път, но на разклона в последния момент реших да свия на дясно и 20 метра по нататък го видях паднал на шосето, а около него от въздушната струя на колите прелитаха банкноти от по 10лв. Спрях, пуснах колелото и почнах да събирам. Влизах в драките и буквално берях пари и се чудех, колко още има. Последните две банкноти бяха на повече от 20 метра от мястото, където бе полегнал портфейла. Изчаках да минат прелитащите камиони, за да събера и тия по шосето, а колите виждайки легналото колело в банкета и приведения колоездач, намаляха, защото смятаха, че съм паднал.Накрая ги преброих, бяха близо 200лв. Отделно имаше лична карта, шоф. книжка, талони, банкови карти и т.н. Абе голямо главоболие, ако трябва да вадиш всичко на ново. Вътре имаше още пари, прегледах ги и общо с тези бяха близо 500лв. Можеше да ги взема и то точно сега, когато съм най-скъсан. Щяха да ми дойдат, като Божи дар, направо паднали ми от небето.

Но не само, че не ги скатах, ами не си позволих да свия дори и една банкнота! Защото това е една ценностна ститема, с която съм възпитан и това би означавало, че плюя на семейството си, което е положило усилия да отгледа човек! Когато съм разказвал на приятели за тези случки, 8 от 10 от тях ми казват: ,,Взимам парите и хвърлям портфейла в драките. Еб@л съм ги! Ко да прая добрини, някой на мен прави ли ми?! Направи добро - яж лайно..."И може би са прави, но тогава се замислям, че в този грозен свят, в който всички се мразят и си завиждат и играят постоянно на ,,пр*еби другарче" е жизнено важно да живеем така, че да не пречим на околните и да правим добрини без да чакаме благодарност, защото рано или късно всичко се връща! От малък майка ми ми казваше ,,Направи добро и го хвърли зад гърба си. То ще те настигне, когато имаш най-голяма нужда от него!"И знаете ли, кое е най-интересното? Преди два дни, човека е имал рожден ден. Е, това бе моят подарък за него, макар и с леко закъснение!

Намерих Константин, върнах му портфейла, а той веднага бръкна да ми дава пари от благодарност. Отказах! Никога не съм го правил за тези отвратителни хартийки! Тогава той отново бръкна и извади късметлийската си банкнота от 1 долар и ми я даде. ,,Искам, като я погледнеш, да си спомниш за това, което си направил. Защото аз никога няма да го забравя!"

Това днес не бе нищо особено и не бих отделил време, за да го споделя с вас, но винаги съм вярвал, че личният пример е най-важен и че доброто е заразно и точно сега ни е най-нужно от всякога! Тук в мрежата хейта царува, трябва да опитваме да обърнем палачинката, преди да ни е смазал тиганът!Всеки, като малък си мечтае, като порасне да стане: полицай, пожарникар, шеф, бизнесмен... но най-голямото постижение е да станеш Човек! Майко, да знаеш, че съм успял!", разказва Геров.