Понякога една снимка може да каже повече за нас като общество, отколкото хиляди думи. Такава снимка се появи в социалните мрежи – мъж, който върви бавно в средата на Симеоновско шосе в София, близо до Green Village. Не изглежда агресивен, не тича, не буйства – просто върви. Наведен, със сведена глава, сякаш носи товар, който не се вижда.

Публикацията е придружена от кратък коментар:

„Преди 30 минути този човек вървеше в средата на Симеоновско шосе.“

Само това. Без обвинения, без обяснения. И въпреки това – коментарите под поста са като рентген на нашето общество. Под публикацията хората се разделиха на два лагера. Едни реагираха с пренебрежителни шеги:

„На Симеоново все са луди.“

Други – с човещина и разбиране:

„Ако е баща ви и е с деменция, нямаше да се подигравате.“

„Може би човекът има нужда от помощ, а не от смях.“

А трети просто въздъхнаха тежко:

„Колко човещина има в коментарите… Защо станахме такива?“

И именно този последен въпрос е най-болезненият. Къде изчезна емпатията? Времето, в което живеем, е време на безкрайна информация и безкрайна умора. Виждаме твърде много – трагедии, инциденти, страдания – и в един момент преставаме да чувстваме.

Превърнахме чуждата болка в съдържание. Превърнахме неразбираемото в повод за шега. А там, където някой има нужда от помощ, ние снимаме, публикуваме и чакаме реакции.

Да, човекът на снимката може да е просто уморен. Може да страда от болест, да е изгубен или уплашен. Никой не знае. Но сигурното е, че заслужава човешко отношение, а не присмех и етикети.

Истинската мярка за едно общество не е в това колко са модерни улиците му, а в това как се отнася към най-уязвимите си хора. Към възрастните, болните, обърканите, самотните.

Може би този мъж никога няма да разбере, че снимката му се е превърнала в тема на разговор. Но ние, които я виждаме, имаме избор — да осъдим или да помогнем, да се подиграем или да проявим емпатия.

Мъжът от Симеоновско шосе не е просто един човек, вървящ по средата на пътя. Той е символ – на това колко лесно се отказваме от човещината си. И ако има нещо, което наистина трябва да ни разтревожи в този случай, то не е поведението на човека на пътя, а поведението на тези, които гледат отстрани.

П.С. Няколко столичани са се обадили на 112 - поне това...