Това не е поредната история за липса на паркоместа. Това е история за нещо много по-дълбоко – за невидимата война между съседи, която се води не с думи, а със спукани гуми. История за едно момиче, зараснало в София, което просто иска да се прибере с бебето си… и да има къде да паркира.

Ивета живее във "Връбница 2", блок 603 – квартал, където „мястото пред блока“ е по-свещено от закона. Не че някой има нотариален акт за него, но щом дядо му там е връзвал коня – значи си е негово, нали?

През последната година, докато карала стария си Opel, Ивета имала четири случая на нарочно спукани гуми. Сега, с нова кола и с бебе, ситуацията се повтаря. Без да е заела нечие "официално" място, без да е попречила на някого, без дори да паркира пред входа.

И не, тя не търси отмъщение. Не търси „кой го направи“. Тя просто иска да живее нормално.

Ето целия пост на Iveta Sotirova, публикуван във Facebook:

Пиша този пост с надеждата някой да се припознае… Живея в София вече над 10 години – тук съм израснала. По-точно – първо във “Връбница 2”, после за кратко в “Надежда 2”, а от близо 3 години отново живея във “Връбница 2”, блок 603.

Преди 3 години навърших 18, взех си шофьорската книжка и оттогава имам кола – сив Opel Astra H (2006 г.). Уточнявам, за да няма неразбрали.

Напълно нормално е да си паркирам колата пред блока. Обаче някой от съседите очевидно вярва, че щом дядо му си е връзвал коня тук едно време, това автоматично прави паркомястото негова собственост…

И така – по темата с Астрата: за една година имах 4 пъти спукани гуми. Казах си – случва се, хората от блока вероятно още не знаят, че аз съм с тази кола, виждат нов автомобил и решават, че “леля Гинче от село”, е дошла и заема място пред блока. И тук искам да уточня че на паркинга пред блока в който живея (603),паркират около 5 блока!

Изчаках 2 години и инцидентите спряха – не защото хората разбраха,че техен съсед кара този Опел, а защото започнах да паркирам навсякъде другаде, но не и пред блока ми.

През декември 2024 си купих Audi. Като майка с бебе ми е изключително важно да имам достъп до място пред БЛОКА, не пред входа а пред блока – И тук не искам да кажа,че искам специално отделено място пред блока,защото съм “по-специална”,а просто искам да кажа,че не искам по някакъв начин аз да нямам право да паркирам пред блока както всички останали!

Ставам днес, слизам и… изненада – спукана гума. Чудесно!

Честно казано, нямам нерви да разследвам кой няма какво да прави и си намира забавление, като тормози другите. Затова и пиша този пост. Ако се разпознаеш – Бъди жив и здрав Благодаря за отделеното време да прочетете това.

Проблемът не е в паркинга. Проблемът е в хората. Тази история не е само за Ивета. Това е за всички нас – които живеем в град, но често се държим като на война. За онези, които вярват, че отмъщението е по-сладко от диалога. Че една карфица в гума е аргумент. Че нова кола значи натрапник. Че "мястото си е мое", щом съм тук от 1995-та.

А ако някой се е припознал – може би е време да се припознае и в думите "Извинявай" и "Повече няма да се повтори."