В социалните мрежи набира скорост видео, което не просто разкрива пореден случай на вандализъм – то показва едно много по-дълбоко и ужасяващо явление: пълната деградация на морала и елементарните човешки норми у част от младото поколение.

На кадрите се вижда група младежи, които, без капка притеснение, чупят пътни знаци. Вандализират обществена собственост, без капка срам, дори с известна доза гордост. Към тях се приближава жена, която не е останала безразлична. Вместо да получи уважение или поне малко смирение, тя е нападната с арогантни реплики и заплахи. "Ще ви съдим, че ни снимате!", казват те. Точно така – в България през 2025 година, да заснемеш вандализъм е по-престъпно от самия вандализъм, ако питаш някои „гангстери“.

Да, така се представят – „правим се на гангстери“, гордо заявява едно от момичетата в кадъра, усмихвайки се самодоволно. Това е моментът, в който на човек му се свива сърцето. Не заради счупения знак. А заради счупените ценности. Защото този клип не е просто проява на хулиганство – той е диагноза.

Диагноза за семейства, в които липсват граници и възпитание. За училища, в които моралът е избутан в ъгъла от тестове и формалности. За общество, в което агресията е шоу, а възпитанието – повод за присмех.

Как стигнахме дотук? Как се случи така, че децата ни не се срамуват от глупостта, а се гордеят с нея? Кога стана нормално да унищожаваш, вместо да пазиш? Да обиждаш, вместо да се извиниш?

Мълчанието ни направи съучастници. Липсата на реакции – съучастници в този разпад. Всеки счупен знак е не само материална щета, а парче от счупения гръбнак на обществото ни.

Тук вече не става дума за еднократна изцепка. Това е симптом. Сигнал. Културен и морален алармен сигнал, който не можем да си позволим да пренебрегнем. Имаме спешна нужда от будни учители, от истински родители, от общество, което не мълчи. Защото днес се чупят знаци. А утре?

До МВР, Министерството на образованието и местните власти:

Видеото е публично, лицата са видими, мястото – разпознаваемо. Не бива да чакаме следващото „случайно“ нападение или вандалски акт. Тези деца имат нужда от спирачки, от отговорност, от реакция сега. От институции, които да покажат, че обществото не е безсилно.

Гледайки това видео, човек изпитва гняв, срам и безсилие. Защото вижда едно поколение, което не само не разбира разликата между правилно и грешно, но е убедено, че може безнаказано да се подиграва със закона, с обществото и с добрия тон. В същото време, тези деца очевидно нямат страх от последици, нито уважение към авторитети. А това е най-страшното.

Защото днес трошат знаци. Утре може да е чужд прозорец. После нечий гръб. А после?

Вижте видеото, което ни накара да изпитаме срам и гняв: