История за липсата на солидарност и бездушието сподели майка от Варна.

Елена Георгиева разказва за ужасната ситуация, в която изпаднала дъщеря ѝ в един от варненските рейсова. Младата жена се почувствала изключително зле, но не срещнала подкрепа, напротив - била оставена на произвола от пътниците.

 "Вчера, към 17:40 часа, дъщеря ми се качва в автобуса от Златни, посока център. Автобусът е пълен, разбира се. Става ѝ адски зле, причернява ѝ и моли да седне някой. Никой, ама никой не я отразява! Моли втори път - отново нищо!", разказва разневената от бездушието на околните майка във Facebook.

Изпадналото в беда момиче се принудило да седне на пода на претъпкания автобус. Елена допълва, че дъщеря ѝ успяла да се свърже със своя приятел, когото помолила да я посрещне на една от спирките на градския транспрот в Морската столица.

"Автобус пълен с тела - празни тела, без души, без сърца!", заключава Георгиева.

Нейната дъщеря не помни как е слязла на спирката от превозното средство - но по тялото ѝ се виждали следи от падане. По колената ѝ имало охлузвания, а на главата ѝ - цицина.

На спирката две възрастни варненки се притекли на помощ на страдащата девойка, докато пристигне приятелят ѝ.

"Две възрастни жени (които са били явно на спирката тогава) са й помогнали, докато стигне до нея приятелят ѝ! Благодаря ви от цялото си майчино сърце, мили дами! Нека Бог е с вас и близките Ви винаги, когато имате нужда! А на онези, впили поглед в екрана на телефоните си, нищо не желая! Те просто са избрали да останат никои", с тъга констатира Елена Георгиева.

Вижте цялата ѝ публикация, споделена без намеса:

 "Рядко пиша съвсем лични неща тук, но този път в кожата си не можах да се побера! За теб, бездушнико, пиша тези редове! За теб, онзи или онази, която извъртя празния си поглед пред едно момиче, което те молеше да седне в автобуса, защото ѝ е зле, а ти заби поглед в телефона си, сякаш не чуваш.
Вчера, към 17:40 часа, дъщеря ми се качва в автобуса от Златни, посока център. Автобусът е пълен, разбира се. Става ѝ адски зле, причернява ѝ и моли да седне някой.

Никой, ама никой не я отразява! Моли втори път - отново нищо! С последни сили се обажда на приятеля си и му казва на коя спирка най-вероятно се намира (тъй като вече почти не вижда) и сяда в препълнения автобус на земята! Автобус пълен с тела - празни тела, без души, без сърца!

Бездушници! Леко идва на себе си, вратите се отварят и не помни какво се е случило след това! Събужда се в спирката, на земята (не помни как е слязла точно), с охлузени колене и цицина на главата.

Две възрастни жени (които са били явно на спирката тогава) са й помогнали, докато стигне до нея приятелят ѝ! Благодаря ви от цялото си майчино сърце, мили дами! Нека Бог е с вас и близките Ви винаги, когато имате нужда! А на онези, впили поглед в екрана на телефоните си, нищо не желая! Те просто са избрали да останат никои."