Преди много години големият писател Николай Хайтов ни е оставил един много важен завет, казал е: "Родопчани, пазете домовете си, не ги продавайте. Ще дойде време, когато пра внуците ви ще се завърнат от чужбина и ще потърсят корените си".

Думите на българския писател изцяло описват историята на едно младо семейство, което се връща към корените си, за един пра внук, който с усилия възкресява полуструтената дядова къща и я превръща в дом за семейството си в едно селце без магазин, без лекар, без детска градина и училище.

Малкото останали хора в селото и днес жалят младите хора, затова, че са заменили по-лесния живот в столицата със суровия живот в планината, а те просто се усмихват, защото планината и обезлюденото селце ги прави щастливи.

Такава е и историята на "новите заселници" в село Габрица. То се намира на 910 м надморска височина. Малко населено място, което е сгушено в средната част на Родопите. Отстои на 4 км от областния град Смолян. Преданието разказва, че първите заселници са дошли село Райково (дн. квартал на Смолян), които през лятото са докарвали стадата да пашуват по тези места. С течение на времето остават да живеят и през зимата и така се заселват постоянно. До 1934 година името на селото е Габрово и се свързва с наличието на габърова гора. Забележителност в селото е построената през 1923 г. църква „Св. Георги”, а характерният климат за Родопите е мека зима и прохладно лято.

Елица и Милен Радеви стягат куфарите и се изнасят от Столицата. Елица се занимава с духовни практики и медитация, помага на себе си, хората и семейството си за достигането на духовен баланс. Милен има работилница и произвежда мебели от дърво и метал, а преди да замине за Габрила, в София той се е занимавал с фотография.

"Винаги съм искал да живея на такова място и не минава ден, в който си казвам, че съм в рая.", споделя Милен в репортаж за хасковска медия.



"Средата, в която живеем за мен е животворна. Детето е по-здраво в планината, а аз съм по-щастлива и спокойна. Нямам нужда от стреса и динамиката на големия град. Има различни хора - има хора, който търсят точно тази динамика и това е добре, но има и хора като мен, които са добре на по-спокойно място. Тази среда ме извисява.", категорична е Елица.

Къщата, в която живее младото семейство е на пра дядото на Милен. Тя е била пред разпадане и е било въпрос на време да се превърне в разруха, споделя Милен. В продължение на месеци, ентусиазираният мъж с много работа възстановява дядовата къща.

Детето на Елица и Милен Радеви е единственото в селото. Малкото жители там споделят, че се радват много на детето, все едно е тяхно внуче.

"Вички хора в селото са сърцата и обединени. Тези хора успяха да ни накарат да се чувстваме като у дома и ние сме като едно голямо семейство.", казва Елица.

Цялата вълнуваща история на семейството вижте тук: