Пост на Николай Василев във Facebook провокира десетки коментари и дискусии за една от най-опасните практики на пътя – карането „залепен“ за автомобила отпред. С няколко прости, но разтърсващи изречения той постави въпрос, който много от нас подминават, докато карат:

„Имам въпрос към всички, които карат на 2–5 метра зад кола, движеща се с над 120 км/ч. Замисляли ли сте се какво реално правите? При тази скорост, ако автомобилът пред вас натисне рязко спирачка или възникне дори минимална ситуация, шансът да реагирате е почти нулев. Това не е просто „рисково каране“ – това е директна покана за фатален инцидент както за вас, така и за невинните хора около вас.

Ето и пример: аз използвам adaptive cruise control. При зададена скорост 140 км/ч, ако колата пред мен намали до 120, моят автомобил автоматично ще забави и ще поддържа дистанция от 20–30–40 метра. А ако в този момент вие карате зад мен на едва 2–5 метра, вие сами поставяте себе си и всички останали в смъртноопасна ситуация, защото просто нямате достатъчно време за реакция.
Защо го правите? От бързане, нерви или просто навик? Няма ли по-важно от това всички да стигнем живи и здрави там, където сме тръгнали?

Същото важи и за скорости над 60…“

Проблемът, който повдига Николай Василев, е добре познат на всеки редовен шофьор. В България, където културата на пътя често е под съмнение, карането „на броня“ е почти ежедневие – независимо дали на магистралата със 140 км/ч, или в града със 60 км/ч.

Според експерти по безопасност на движението, минималната безопасна дистанция е „правилото на двете секунди“ – т.е. автомобилът зад вас трябва да е на разстояние, което да може да измине за поне 2 секунди при текущата скорост. При 140 км/ч това означава поне 70–80 метра! В България обаче нерядко виждаме коли, които буквално са на 2–3 метра зад друга, особено на магистралата.

Тази практика е не само изключително опасна, но и често води до верижни катастрофи. Последните промени в Закона за движение по пътищата също обръщат внимание на дистанцията, като полицията вече има право да санкционира при „несъобразена дистанция“.

Постът на Николай Василев повдига болезнения въпрос: Защо толкова много шофьори в България все още мислят, че са безсмъртни зад волана? Бързането, нервите и „навикът“ ли са по-важни от живота – и техния, и на останалите на пътя?

Дискусията остава отворена – но отговорът е един: безопасната дистанция не е препоръка, тя е въпрос на живот и смърт.

Снимка: Светла Хаджиева