Това са записки в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

21.10.1980 г., ПРЕХОД БУРГАС – РОТЕРДАМ

01,00 часа Бяло море се опитва да се прави на черно. Вятър 5-6 бала по Бофорт, къса и нервна вълна. Динамичният крен по двата борда не е повече от 7-8 градуса.

14,00 часа Продължава да друса на 3-4 бала вълна. Изглежда е истина, че до нос Матапан свършва морската магистрала и нататък е каруцарски път. Транзисторът ми вече не хваща „Хоризонт“, радиовълните се загубиха в безброя егейски острови. Срещнахме се и се разминахме с „Клисура“ с включени сирени за поздрав.

Палубният боцман реши, че най-много за занаята ще науча от дърводелеца Вальо. Мерим нивото на танкове и сантини, това – всекидневно. Дупчихме с дрелка щормовия трап. Подреждахме такелажа в първи хамбар. Уча морски възли. И боцманът, и Вальо ръмжат срещу неуредици покрай укрепването на товарите. На специализирани бригади в чужди пристанища за това се плаща в долари, но изглежда това е по-лесно, отколкото да се изпишат бумаги и да се даде някой лев на моряците за същата работа. Защото разкрепеният товар може да прати кораба на дъното, да пази Господ, иначе често се случва палубна команда аварийно да слиза в хамбарите, денем иди-дойди, но нощем е особено неприятно да се будиш по тревога. В края на краищата и доларите похарчени, и моряците пак довършват работата.

Във втори хамбар една от степенките по трапа е особено опасна. Откачиш ли се, срутваш се върху месинга долу.

18,00 часа Нос Малея. Наблизо е остров Китира, според древногръцката митология – родно място на Афродита. Между Малея и Китира минава условната граница на три морета, които са съставни части на Средиземно море. Според „Илиадата“, при опит да заобиколи нос Малея корабът на Одисей е отнесен от буря  и това забавя завръщането му в Итака с цели 10 години. Току над морето е надвесен манастир, за който се смята, че е построен от моряшки вдовици, които от нос Малея молят Посейдон да върне мъжете им. А моряците казват, че манастирът е обиталище на девици. В слънчев ден тази южна точка на континентална Гърция може да изглежда лъчезарна, но сега, похлупена от тъмни кълбести облаци, насичани от ядрени избухвания в атмосферата, мястото е зловещо за нечестивци, камо ли за девици.

Три кораба зад кърмата и четири пред бака. През бинокъл надничащата зад облаците кръглолика луна е точно на една ръка разстояние.

21,00 часа Нос Матапан. Сбогом на Балканите. Средиземно море полюлява приспивно, клатенето от борд на борд е осезаемо само за фината настройка на вестибуларния апарат. Вахтен на мостика е третият помощник. Вече си знаем навиците и не ми предлага кафе. Но не си спестява забележката, че на мостика никога не се застава гърбом към морето. Според моряшкото суеверие така се предизвиква повелителят на моретата и бурите. А ти от Бога ли се страхуваш повече, или от капитана? Нито от единия, нито от другия. Ако се страхувах от Нептун, нямаше да съм моряк, а от капитана – нямам причини, по-скоро той би трябвало да се страхува от мен. Да не направя грешка, за която в края на краищата отговорен ще е той. Има ми доверие, втори рейс сме заедно, към края на нощната вахта винаги се качва на мостика, колкото да направи някаква забележка, иначе не може да заспи. А ти свиквай, в частен разговор никой не казва капитана, той просто е барото.

В 23,15 часа барото наистина се качи на мостика, колкото да предупреди за липсата на две чаши за кафе, а на излизане се наведе и оправи леко запретнатата пътека. Свекърва или естет?

Нейко ДАМЯНОВ