На оживена улица в Благоевград, при дневна жега и градски шум, един мъж стои в колата си – неподвижен, облян в пот, говорещ несвързано. Светофарът отдавна е сменил цвета си, клаксони и обиди се сипят през отворени прозорци. Колите го заобикалят, пешеходците също. Всеки със своята „спешна работа“.

Ако не беше един човек, който спря и попита: „Добре ли сте?“, този текст вероятно щеше да бъде съвсем друг. Сега говорим не за трагедия, а за човещина.

Едно обаждане, което значи живот

Човекът – Иван, в работно облекло – не е катастрофирал, не е извършил нарушение. Просто му е прилошало. Инсулт? Топлинен удар? Паническа атака? Истината е, че никой не знае в такива моменти. И именно затова първата реакция е безценна. А тя е на Ljuben Nakev, който е повикал линейка, човекът е откаран за помощ, а документите и ключовете му – предадени на медиците.

И все пак: в каква държава живеем? Със сигурност в такава, в която се опасяваме, че екип на „Паркинги и гаражи“ ще се появи по-бързо от линейката. В такава, в която човек на крачка от колапс бива наруган от шофьори, които не искат да закъснеят. В такава, в която механизмите действат по-гладко от сърцата. Ето какво написа във Facebook Любен Накев:

Здравейте, видях човек, който не потегли поне минута от светофар и реших да видя какво става. Човекът се беше препотил от едната страна и говореше неадекватно. Извиках 112 и дойде линейка, която го прибра. Обаче сме в държавата на абсурдите, където според мен екипът на "Паркинги и гаражи" ще е по-бърз от линейката със сигурност.

Как да се предотврати слагане на скоба и вдигане от паяк на колата? Човекът се казва Иван и беше в работно облекло. Ако някой знае близките му – телефонът, документите и ключовете са предадени на спешния екип.

P.S. Поне 3–4 коли го подминаха с обиди и клаксони. Никой не се спря – дори и минаващите пеша. Заобикаляха го с колите и всеки си гонеше задачите. Като видите нещо нелогично на пътя – спрете, попитайте как е човекът. Човешкият живот е по-важен от задачите ви. Нека да бъдем хора.

Нека спрем. Нека питаме. Нека бъдем хора. Не ти струва нищо да забавиш хода на деня си с няколко секунди, за да се увериш, че някой на пътя не умира в самота. Не знаеш нищо за него – но това не значи, че не дължиш малко съчувствие. А и утре може да си ти.

Ако някой разпознае Иван или знае неговите близки – моля, нека се свърже с болницата в Благоевград. Телефонът, документите и ключовете му са предадени на медицинския екип.

А ето какво може да се направи, за да се предотврати поставяне на скоба или репатриране с паяк:

1. Поставете бележка на видно място на предното стъкло. Напишете: „Собственикът е откаран по спешност с линейка. Документи и ключове са предадени на спешния екип. Моля не репатрирайте – временно оставена по здравословни причини.“

Това ще информира проверяващите и може да ги накара да проявят човечност.

2. Обадете се в общината или „Паркинги и гаражи“. Намерете телефон за връзка с дежурния екип в района и съобщете, че автомобилът не е изоставен, а собственикът е в болница. Това е важно особено ако мястото е в синя/зелена зона или забранена зона.

3. Свържете се с полицията. След като е повикана линейка, добре е да има и регистрация на случая в полицията – ако екип от репатриращи дойде, понякога полицаите могат да ги спрат временно или да разяснят ситуацията.

Един живот е спасен, защото някой не подмина. Нека следващия път този някой бъдеш и ти.