История за доброта, безразличие и морал. Едни хора спасяват живот, докато други... снимат. Прочетете този разказ. Може би утре ролите ще се разменят. Този пост не е лек за четене. Но е нужен. Разказ за това какво значи да помогнеш – и колко грозно изглежда да снимаш чуждо нещастие, вместо да подадеш ръка.

Ето целия разказ на Martin Petrouff от София:

"Скъпи и не толкова съкварталци,

вчера вечерта около 22.30 ч. мъж на в.в. около 40 г. е паднал доста пиян на последната спирка на трамвай 7. Сигнал е подаден от добрите ни съседи в градинката за кучета, които му бяха помогнали да легне на безопасно място докато дойде линейка. В 20.40 ч. слизайки от трамвай и аз подадох сигнал, а 3 мин. по-късно той се изправи и падна назад като си удари главата, изпадна в безсъзнание и около него се образува локва с кръв.

Благодарение на бързата реакция на няколко момчета от градинката, на които като човек благодаря безкрайно, успяхме да го поставим в безопасна позиция, да спрем кръвозагубата и да го свестим, държейки го буден. Линейката дойде бавно. Слезнаха наши съседи от поне още 4 трамвая.

Това, за което пиша е, че слизайки от трамваите, снимаха случката. Правиха снимки на мъж в безсъзнание, около когото има локва с кръв и събрали се няколко човека, които му помагат да изчака медицинска помощ.

Тези снимки, скъпи съкварталци, предлагам да си ги изкарате в рамки и да ви дадат ясна насока колко низки хора сте. Да си правиш снимки за спомен на подобна ситуация е меко казано низко, то е сигнал за сериозни душевни проблеми, за сериозни проблеми със себеусещането, но и с обществените отношения.

Предупреждавам, че ако някой качи такава снимка тук или другаде в интернет пространството, доколкото аз ще бъда полугол на нея, защото тениската ми беше използвана за тампонада на раната, ще заведа дело, за да докажа колко лош подход към живота имате всъщност. Просто си закачете снимките в рамка до леглата си.

Не ги качвайте, не се самоизобличавайте.

Благодаря на момчетата, които се отзоваха. Благодаря и на човека, който слезе от трамвая на 20-тата минута от притискането и звънна още веднъж на 112. Благодаря на предложилите помощ. На другите, моля ви, не бъдете бездушни. Утре може да сте вие."

Това, което е направил Мартин – и той, и момчетата от градинката, и всеки, който е помогнал – е същинският смисъл на думата „гражданин“. Не човек, който просто живее някъде, а човек, който живее сред хора и като човек.

За съжаление, реакцията на онези, които са снимали, е болезнено показателна за една друга част от обществото – хора, които вече не гледат с очи, а през екрани. Които не чувстват, а „документират“. Които не протягат ръка, а се крият зад обектива.

Историята е не просто за един пиян мъж и една линейка, а за доброто и бездушието – как се борят рамо до рамо в реалния свят. И понякога доброто побеждава, не защото е много, а защото някой го избира.