В света, където често новините са пълни с отрицателни събития, една история от Пловдив ни напомня за силата на добротата и човечността. Силвия Йорданова публикува във Facebook пост, в който изразява своята благодарност към млад мъж на име Стефан, който проявил изключителна смелост и състрадание в труден момент.

Събитието се разиграва в петъчния следобед на 17 февруари, в час пик на светофара при Сточна гара в Пловдив. Силвия изпада в затруднение, чувствайки се зле докато шофира, което я принуждава да спре в лявата лента с включени аварийни светлини. Тя е позвънила на спешния номер 112 и очаква помощ. В този момент младият Стефан, без колебание, почукал на прозореца на колата ѝ, за да провери дали е добре.

Когато видял състоянието ѝ, Стефан решил да не я оставя сама и останал до пристигането на линейката. Силвия споделя, че през цялото време той ѝ е давал кураж и е останал до последно, за да се увери, че тя е на безопасно място.

Този акт на доброта и съпричастност не само че помогна на Силвия в момент на нужда, но и вдъхновява общността в Пловдив да оценява и разпространява подобни героични постъпки. Надеждата, че добрината е все още жива в сърцата на хората, се подхранва от такива случаи на самоотверженост и грижа. Стефан и медицинският екип, който също получава благодарности, напомнят, че всяко добро действие, независимо колко малко, може да направи голяма разлика в живота на някого.

Нека тази история ни вдъхнови да бъдем по-внимателни и отзивчиви към хората около нас. Всеки от нас може да бъде герой в ежедневието на другиго, понякога само с малък жест на внимание и грижа.

Ето целия пост на пловдивчанката:

Искам да изкажа благодарността си към едно много смело момче, което днес показа, че е ЧОВЕК! Днес (17.02.)към 17 ч (час пик), на светофара на Сточна гара ми прилоша.

Да, аз бях жената, която правеше задръстването в лявата лента. Бях позвънила на 112 и чаках на аварийни светлини линейката да дойде. Докато стоях в колата, едно момче почука на прозореца на колата и попита дали съм добре. В момента, в който видя състоянието ми, реши да остане до колата и да изчака линейката.

СТЕФАН, до колкото си спомням, това беше името му! БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ, че през цялото време ми даваше кураж и остана, докато се кача в линейката! Желая ти здраве, за теб и за любимите ти хора! Дано има повече смели хора, като теб!

Благодаря и на екипа в линейката - бъдете здрави! Надявам се, че хората ще се познаят!

Снимката е илюстративна