В продължение на месеци 14-годишната Анелия мълчи. Влиза в стаята си и заключва вратата. Плаче нощем. Измисля болки, за да не ходи на училище. По ръцете ѝ се появяват синини, които обяснява с „паднах“ и „ударих се“. Истината излиза късно. Момичето е било подложено на системен тормоз и физическо насилие от по-големи ученици. Заплахи. Унижения. Заключване в съблекалня. Снимки с телефони. Страх, който я кара да мълчи, защото ѝ е казано, че „ако каже – ще стане по-зле“. Когато майката – Мария Николова – търси помощ, среща недоверие. „Децата преувеличават“. „Това са ученически закачки“. Никой не чува детето. Докато то не започва да се чупи отвътре.

Днес Анелия е в ново училище и с психологическа подкрепа. Белезите обаче остават. А майка ѝ решава да говори пред GlasNews.bg – за мълчанието, за страха и за битката да накараш някой да повярва на едно дете.

GlasNews.bg: Г-жо Николова, кога за първи път усетихте, че с дъщеря ви се случва нещо тревожно?

– Това не стана изведнъж. Първо беше промяната в поведението ѝ. Анелия винаги е била усмихнато дете, приказлива, с отличен успех. В един момент започна да се затваря в стаята си, да не иска да ходи на училище, да плаче без причина. Казваше, че я боли стомахът, че ѝ е лошо… Аз мислех, че е тийнейджърски период.

GlasNews.bg: Кога за първи път заподозряхте, че може да става дума за насилие?

– Един ден забелязах синина по ръката ѝ. Попитах я директно, а тя каза, че се е ударила. Но погледът ѝ… той ме уплаши. Беше страх. Не детски, а истински. От онзи момент започнах да я наблюдавам повече.

GlasNews.bg: Как реагира тя, когато отново опитахте да говорите с нея?

– Първоначално отричаше. Мълчеше. После започна да избухва – крещеше, че иска да я оставя на мира. Виждах, че нещо я разяжда отвътре. Една вечер просто се разплака и ми каза: „Мамо, не искам повече да ходя там.“

GlasNews.bg: „Там“ – къде?

– В училище. Тогава всичко започна да излиза. Разказа ми, че в продължение на месеци е била подлагана на тормоз от по-големи ученици. Обиди, заплахи, бутане по коридорите. Но най-тежкото… беше физическото насилие в съблекалнята след часовете по физическо.

GlasNews.bg: Какво точно ви разказа дъщеря ви?

– Че я затваряли вътре. Че ѝ дърпали косата, удряли я, снимали я с телефони и я заплашвали, че ако каже на някого, ще стане още по-лошо. Тя беше на 13 години тогава. Дете.

GlasNews.bg: Потърсихте ли помощ веднага?

– Да. Още на следващия ден отидох в училището. Срещнах се с класната и с директора. Очаквах подкрепа. Вместо това ми казаха, че „децата си измислят“ и че Анелия била „чувствителна“.

GlasNews.bg: Как се почувствахте след този отговор?

– Унижена. Ядосана. Безсилна. Представете си – детето ви плаче всяка вечер, а възрастните, които трябва да го пазят, ви казват, че преувеличава.

GlasNews.bg: Как реагира дъщеря ви на отношението на училището?

– Затвори се още повече. Започна да има кошмари. Будеше се нощем, трепереше. Имаше моменти, в които отказваше да излезе от къщи. Започна да си драска ръцете с химикал – казваше, че така „болката вътре излизала навън“.

GlasNews.bg: Потърсихте ли медицинска или психологическа помощ?

– Да. Заведох я при психолог. Там за първи път някой ѝ повярва без да я прекъсва. Специалистът беше категоричен – детето е жертва на системен тормоз и насилие.

GlasNews.bg: Подадохте ли сигнал до полицията?

– Подадох. Не беше лесно. Да разкажеш всичко отново и отново… но го направих заради нея. Започна проверка. Някои от децата бяха извикани с родителите си.

GlasNews.bg: Как реагираха родителите на предполагаемите извършители?

– Някои отричаха. Други казваха, че „децата се закачат“. Един баща дори ми каза, че дъщеря ми „си го е просила“. Това беше моментът, в който разбрах колко сам може да се чувства един родител.

GlasNews.bg: Как е Анелия днес?

– По-добре е, но не е същото дете. Сменихме училището. Усмихва се повече, но още се стряска от резки шумове. Все още учим как да живеем с това, което ѝ се случи.

GlasNews.bg: Какво бихте казали на други родители, които забелязват подобни промени в децата си?

– Да не подценяват нито един знак. Да слушат. Да вярват. Понякога едно „Мамо, нещо не е наред“ е вик за помощ.

GlasNews.bg: А към институциите?

– Да спрат да си затварят очите. Насилието не е „детска работа“. То оставя белези за цял живот.

GlasNews.bg: Ако дъщеря ви чете това интервю, какво бихте искали да ѝ кажете?

– Че е силна. Че не е виновна. И че никога няма да бъда далеч, когато има нужда от мен.

Интервю на Тодор Стефанов