Бившият народен представител на Демократична България от 48 -ото НС Кремена Кунева написа емоционален пост във Facebook, в който отправи силен апел към учителите, призовавайки ги да не водят децата на екскурзии в Народното събрание. Тя използва остри думи, за да опише текущата политическа обстановка в страната като място, където доминират агресия, липса на факти и лицемерие. 

Този пост представя тъжната реалност на политическите практики в България и изразява надежда за по-добро бъдеще, където гражданското общество е в основата на социалните промени. Предлагаме ви го целия, без редакторска намеса:

Уважаеми учители,

Не водете децата в Народното събрание.

Не ги водете, освен ако не искате да ги научите, че викането е по-силно от аргументите, че псувните заместват фактите, че удрянето решава несъгласията.

Не ги водете там, освен ако не искате да им покажете как властта не е служене, а далавера. Как се разиграват евтини сценки за телевизия, докато се подписват мръсни сделки зад кадър. Как да си продадеш съвестта е просто въпрос на добра оферта и яко клипче за TikTok.

Не ги водете там, освен ако не искате да разберат, че в тази държава лицемерието има заплата, простотията – микрофон, а омразата – аплодисменти.

Водете ги при „лошите“ НПО-та. Да, да, там ги водете.

Там няма милионни бюджети за празни приказки, няма фалшив патос и уговорени скандали за рейтинг. Ама при “най-лошите”, нали се разбрахме?

Там ще видят как се сгъва дреха за някой, който няма. Как се организира протест, когато искаш бъдещето ти да не е разменна монета в нечий кабинет. Как се засажда дърво, вместо да се изкоренява бъдещето. Как се събират капачки, вместо компромати на флашки.

Там ще научат, че гражданското общество не се гради с театрални демонстрации на принципност, която трае точно до следващата прокурорска бутонка. Не става с агресия, фалшиво възмущение и добре репетирани пози за медиите. Гради се с мисъл, която не се сменя според конюнктурата, с кураж, който не търси удобни моменти, и със съпричастност, която не чака аплодисменти, за да съществува.

Не водете децата в Народното събрание.

Може би, ако не ги водите там сега… Някога, един ден, ще има смисъл децата им да отидат.