Шофьор попадна на притеснителна случка на оживен път, като остана фрапиран от човешкото безразличие. 

Ситуацията се разиграва край Кърджали, в района на завод "Орфей"- Георги Дяков разказва, че видял мъж, който вървял по пътя под дъжда, като бил във видимо неадекватно състояние.

Поведението му носило истински риск за водачите, преминаващи по пътя,  но всички коли подминавали пешеходеца. Дяков решава да се намеси, като се опитал да заговори човека.  

"Опитах да комуникирам с него, но изглежда не ме разбра или не разбираше изобщо какво става", споделя Дяков. Той избира да не подмине, а да окаже подкрепа - доколкото това е възможно. Застанал с машината си зад вървящия пешеходец, за да го пази от останалите коли, като пуснал аварийните светлини, за да окаже за опасността. Подава и сигнал до 112. 

"Звъннах на 112 и, докато дойдат, го „пазих“ с аварийни светлини. Но това няма толкова значение", отбелязва Дяков. Той споделя, че не дава гласност, за да опише своите действия, а защото е останал изненадан от околната апатия. 

Мъжът споделя, че в продължение на 16 минути, докато пристигнат служителите на реда, десетки коли подминали, като само още един водач решава да помогне, носейки яке. 

"Имах надежда, че е останала човещина в хората, но очевидно съм се лъгал! А той е вървял по платното и преди да го видя", с тъга заключава Дяков.

Вижте и цялата публикация, споделена от Георги Дяков: 

"Днес този човек го видях от завод „Орфей“ още — вървеше в това окаяно състояние в дъжда. Очевидно не е добре, но проблемът беше, че вървеше по средата на дясната лента. Опитах да комуникирам с него, но изглежда не ме разбра или не разбираше изобщо какво става. Звъннах на 112 и, докато дойдат, го „пазих“ с аварийни светлини. Но това няма толкова значение.

Защо пиша този пост?
Защото за 16-те минути, докато дойде патрулката, аз бях единственият, който се опита да окаже съдействие на човека, а минаха огромен брой автомобили. Едва на около километър след изхода на Кърджали към мен се присъедини един човек, който му даде яке. Имах надежда, че е останала човещина в хората, но очевидно съм се лъгал!
А той е вървял по платното и преди да го видя...

П. С. Да допълня към критиците — като писах по-горе „опит за комуникация“, нямах предвид да го питам колко е часът, дали вали много, дали е мокър или каква марка са му чехлите! Опитах се да го попитам къде отива, да го кача с идеята да го закарам до някоя институция и дали има нужда да се обадя на някого. На всички въпроси получих отговор — нещо средно между мучене и ръмжене.

Та, в този ред на мисли, нямаше какво друго да направя, освен докато чакам полицията, да се опитам да карам бавно с аварийни светлини зад него. Междувременно, понеже правеше заходи между непрекъснатите линии, сигнализирах с ръка на идващите отзад водачи. И в Waze маркирах също опасност. Още нещо?"