"Тук решихме да създадем децата си. Дано и да успеем да ги отгледаме, въпреки системата", пише Йордан Терзиев в своя Фейсбук профил. Повод за тази констанация на бащата е сблъсъка му със Спешна помощ заради здравословен проблем на тригодишното му дете в Бургас.

На 2 май детето се буди от кашлица. Дишането му е затруднено, въпреки противоалергичните капки. След това родителите викат линейка.

"Ние живеем на 4-5 минути с кола от спешното отделение, което е към най-голямата болница в областта - УМБАЛ - Бургас", пише Йордан. По думите на мъж медиците се идват след повече време, а когато пристигат не преглеждат малкия Виктор, а го откарват в болницата.

"В тези над 35 минути загубено време в ръцете на неотложната помощ. Противоалергичното, което бяхме дали още в началото вече подейства и детето беше спасено", добавя Терзиев. За щастие детето се оправя, но неговият баща си вади тъжен извод:

"Щяхме да стигнем до спешното отделение с личният ни автомобил с 30 минути по-рано. Щяхме да спестим много нерви и да спечелим време, която можеше да се окаже разликата между живота и смъртта в подобна ситуация."

 

Вижте цялата история на мъжа, публикувана без редакторска намеса:

"През нощта на 02.05.2022 г. към 3:35 малкият ми син Виктор (3г.) Се закашля силно в съня си. Събуди се и не можеше да диша. Даже не можеше да плаче, защото се бореше за всяка глътка въздух. Кошмар за всеки родител. Направихме по най-бързия начин възможното - дадохме противоалергично на капки, отворихме прозорците за да влезе влажен въздух и започнахме инхалация с физиологичен разтвор. За съжаление нещата с всяка минута ставаха все по-драматични. В 3:39 подадох сигнал до телефон 112.

С точно описание за житовотозастрашаващото състояние. Казаха ми, че сигналът е приет и линейка идва. Ние живеем на 4-5 минути с кола от спешното отделение, което е към най-голямата болница в областта - УМБАЛ - Бургас.

Веднага се облякох и зачаках на улицата за да не губи екипът време за ориентиране. Минаха 5 минути - никой. Звъня на 112 - Идват - чакайте. Още 5 минаха, пак звъня - пак чакайте. Този разговор се повтори четири пъти. На никой не го пожелавам - непрестанно бягане между улицата за да доведа имагинерна помощ и леглото на детето ми. Това бяха едни от най-дългите 20 минути в живота ми.

Накрая линейката идва, 3-ма човека - даже не слизат - свалят прозореца и се провикват - Къде е детето, хайде да ви возим. Аз бях в шок, как така да ни возят? Помолих за обяснение - нали трябва да ни помогнат да закрепим детето? Не били педиатри, можели само да ни закарат.

Даже не погледнаха детето ???? натоварихме се на линейката и просто ни закараха в Спешното.
В тези над 35 минути загубено време в ръцете на неотложната помощ. Противоалергичното, което бяхме дали още в началото вече подейства и детето беше спасено.

Извод: Щяхме да стигнем до спешното отделение с личният ни автомобил с 30 минути по-рано. Щяхме да спестим много нерви и да спечелим време, която можеше да се окаже разликата между живота и смъртта в подобна ситуация.
Даже няма да ви разкажа за ужасното държание на изнервената дежурна педиатърка (един лекар отговаря за две детски отделения и за спешния педиатричен кабинет). „

Изпитах дълбоко разочарование, гняв и безпомощност пред абсурдната система.
????Винаги съм обичал страната си, въпреки, че съм имал няколко възможности за емиграция - останах тук. Тук решихме да създадем децата си. Дано и да успеем да ги отгледаме, въпреки системата."