В държава, в която учениците излизат от училище без да могат да четат гладко, но въпреки това след месец вече въртят волана на лъскаво БМВ, не е чудно, че пътищата приличат повече на бойно поле, отколкото на място за движение.

Последният случай от вчера в Пловдив е учебникарски пример за това – само че кой ли може да прочете този „учебник“? 18-годишен младеж, който според очевидци не владее български език и не може да чете или пише, е получил шофьорска книжка. И с нея – правото да управлява машина, тежаща тон и половина, със 150 коня под капака.

Резултатът? Малко не стига, за да убие човек. Шофьорът карал така, че друг участник в движението едва не се озовал в стълб извън пътното платно. Спасила го единствено бързата реакция и житейският опит.

Следва бягство, преследване и сигнал на 112. Оказва се, че автомобилът е лична собственост на „шофьора“, книжката – чисто нова, а поведението – неадекватно. Съставен е акт, ще чака наказателно постановление.

Твърденията са на Димитър Колев, който е публикувал пост във Facebook:

Тази вечер, в гр. Пловдив, 19.30 часа, 18-годишен, правоспособен водач от месец, едва не ме изпрати в стълб извън пътното платно, благодарение на адекватната ми реакция и опит (не се случи). Избяга, но го задържах след преследване и подаден сигнал на "112". Етнос - ромски, не може да говори български, да чете и пише, освен да полага подпис. Автомобилът е негова собственост. Съставиха му АУАН и ще очаква издаване на наказателно постановление. Поведението му на пътя бе неадекватно. Какво се случва в тази държава?!

Как се взема книжка без да можеш да четеш?

Ето въпроса, който бие по-здраво от чук. Кой допусна до изпит човек, който не може да разчете елементарен пътен знак? Как е издържал теоретичен изпит, който изисква знания по правилата за движение? Или в България вече правилата се решават на „кръстче и точка“? 

Обществото има право да знае:

  • Коя автошкола е издала удостоверението за завършен курс?

  • Кой е изпитвал този човек?

  • Съществуват ли записи от камерите на теоретичния и практическия изпит?

  • И най-важното: как институциите са преценили, че неграмотен може да управлява автомобил?

Неграмотният зад волана не е просто куриоз – той е смъртна опасност. Защото шофирането не е инстинкт, а знание и умение.

Докато едни минават през месечни курсове, изпити, такси и нерви, за да се сдобият с книжка, други явно получават документа като подарък. А после – газ до дупка.

И докато институциите броят актове, пишат постановления и си затварят очите, гражданите плащат цената – със страха си на пътя и с риска да станат жертва на „шофьори“, които едва могат да изпишат собственото си име.