Сигнал на пловдивска майка в социалните мрежи разтърси квартална група и отново повдигна болезнения въпрос за сигурността на децата у дома. По думите ѝ, непознат мъж е звънял по апартаментите в района около площад „Шахбазян“, представяйки се за продавач на домакински принадлежности, но поведението му е било притеснително и агресивно.

Според разказа, публикуван във Facebook, мъжът е разговарял с 13-годишно момиче, останало само вкъщи, разпитвал е дали има родители у дома и е демонстрирал нож от „стоката“, която уж предлага. По твърдение на майката, той е поставил крак на вратата, когато детето е опитало да я затвори. Момичето се е спасило от ескалация единствено благодарение на бърза реакция и блъф, че ще включи СОТ и ще вика за помощ.

Случаят е особено тревожен не само заради описаното поведение, а и заради реакцията след това. По думите на подалата сигнала, след консултация със служител на разследването е станало ясно, че „нищо не може да се направи“, тъй като формално няма извършено престъпление. Това е отговорът, който гражданите чуват твърде често — чак когато стане белята, тогава вече има „основание“.

Колко предупредителни знака са нужни? Непознат обикаля по жилища. Разпитва деца дали са сами. Вади нож. Пречи на затваряне на врата. Оглежда автомобили във входа. Ако това не е рисково поведение, което изисква превантивни действия, тогава какво е?

Този тип „търговци от врата на врата“ отдавна са сива зона — без регулация, без ясен контрол, без гаранция кои са и защо всъщност звънят. В ерата на онлайн търговията подобни обиколки по домовете изглеждат все по-малко като бизнес и все повече като прикритие за оглед и натиск над уязвими хора — възрастни и деца.

Случаят трябва да е сигнал за три неща: първо — институциите имат нужда от реални механизми за превенция, не само за реакция след престъпление; второ — родителите трябва системно да обучават децата си да не отварят на непознати; трето — кварталната солидарност и споделянето на сигнали остават първата линия на защита.

Защото между „няма престъпление“ и „стана трагедия“ понякога стои само една отключена врата.