При изключително голям интерес премина в Пловдив представянето на най-новата книга на изследователя Павел Серафимов "Неразказаната история на траките". Препълненият салон на Военния клуб едва побра желаещите да присъстват на премиерата на последния задълбочен труд на Серафимов, посветен на могъщата цивилизация на траките и пеласгите. Творческата среща бе организирана със съдействието на Весела Бурнарска, съмишленик и голям почитател на автора. Събитието бе открито с изпълнение на "Хороводно" от Веселин Стоянов от възпитаничката на Музикалното училище Николета Хаджитенева. 

Пред своите съмишленици, почитатели и запалени от историята пловдивчани, Павел Серафимов разкри нови и непознати факти за това, че тракийската цивилизация не само е най-старата в Европа, но и е повлияла върху оформянето на културата на древни европейски и азиатски народи хилядолетия преди н.е. като Хетската империя, Египетското царство, древните Рим и Елада, Индия.

"Народ, способен да основе държави на други територии, този народ е уникален, заяви авторът и отново подчерта, че за жалост през вековете най-древната ни история е била манипулирана, пълна с фалшификати и подмяна на фактите, с цел да с затрие националната памет и самочувствие. "Има среди и държави, за които е изгодно ние да сме малък народ, които внушават, че сме се оформили чак след седми век, затова има създадени много лъжи след нас!" В новата си книга дългогодишният изследовател развенчава мита, че титлата "хан" е съществувала при старите българи и привежда информация за над 150 премълчани старобългарски титли. Представя доказателства и за древността на титлата "княз", която е използвана в нашата стара литература.

Пред присъстващите той убедително представи връзката на траките с Хетската империя, като посочи, че според акад. Венедиков приликата между хетските легенди и българските народни приказки е удивителна. "Предполага се, че още по време на бронзовата епоха, траките са били в близък контакт с хетите".

"Докато чужди историци и езиковеди смеят да кажат, че първата тракийска държава в Мала Азия е носила името Асува, т.е. Азия, у нас темата не се разглежда, а данните са ясни - дедите ни са хората отговорни за появата на географското название Азия. Asius- Асува- ашу означава "кон" и "бърз" - така е била означавана страната на конете, страна на коневъдците, първоначално една сравнително малка област, обхващаща Троада, Мизия, Витиния, Фригия - все земи населени от траки."

Павел Серафимов посочи още, че още в V век пр Хр. е установено присъствие на траките в Атина, където са били чествани празници на богинята Бендида. "Защо върху Партенона са изобразени тракийски конници? Гърците отговарят, че това са елини, използвали облеклото на траки, но в онези времена облеклото на воините е било свързано с тяхната идентичност, това не е вярно."

Изследователят приведе и доказателства за влиянието на траките още върху създаването на Древен Рим. Едно от доказателствата за връзка са топонимите  (и до днес съществуват италийски селища с български имена), други- общите корени на български и римски обичаи като забиване на копието във военното дело, заораване, вярванията за змията стопанин, влиянието върху древноримските празници Розалии - Rosaliae signorum, свързани с почитта и възпоменанието към мъртвите.

Серафимов обърна специално внимание на връзката на траките с морските народи и с Египетското царство. 

"Става дума за фараоните от 22-ра династия, за която няма достатъчно запазена информация. Счита се, че точно тези царски родове произхождат от мизите, Херодот пише за тях. "Те са особени хора, техните земи са по-добре обработени от на африканските номади, те са по-богати на води, тези хора бръснат косата си, една част на главата, а други остават да расте свободно." А това е прическа, типична за старите балканци, типична за бойците - колесничари. Херодот казва "Те все още си спомнят своята стара земя край Троада (Малоазийска Мизия), по-късно се заселват в Либия. Един от най-известните фараони от тях е Шишон Първи, споменат в Стария завет."

"Въпреки подменени исторически факти и заблуди, истината винаги излиза, дори и късно, се обърна към своите съмишленици Серафимов. "Нашият фолклор е последната крепост на българщината, който е съхранил изключително ценни и древни ритуали. И трябва да сме признателни на много етнолози, които са описали обреди и благодарение на тях знаем, че сме потомци на велика цивилизация. Женската народна носия е толкова консервативна и пренася през вековете информация за древните ни предци. По време на бронзовата епоха, се правят различни оброчни предмети и женски фигурки,  върху които рисуват шарките на носията. Когато я разгледаме, ще видим, че тя поразително прилича на носията на българската жена от ново време. Дори и шарките са същите, това е невероятна приемственост! Носията е била като "паспорт" на даден човек, шевиците и цветовете имат своята символика, те не се изработват случайно, те носят информация за омъжени, за неомъжени, всеки род си има своя шарка, свое послание и значение...", посочи още Серафимов.

Присъстващите зададоха много въпроси и изразиха свои позиции и мнения. "От кога можем да говорим за илинска култура, работите ли с доц. Веселина Вачкова, имате ли съмишленици и съюзници сред вашите колеги, каква нова книга подготвяте, бяха част от зададените въпроси.

Студентка по Българска филология в пловдивския университет не скри разочарованието си, че преподавателите й продължават да твърдят, че траките са били безписмени, че обучават младите хора на заблуди и не обогатяват теориите за древните народи с нови изследвания. "Това, на което ни обучават в университета, утре ще трябва да преподаваме в училище на нашите деца! Затова съм тази вечер тук!", заяви младата жена.

Тя бе допълнена от учителка, която не скри възмущението си, че в момента в училище за траките е отделено пренебрежимо малко материал според програмите на МОН. "Само в 5-ти клас по "История", като според различните учебници и колективи, материалът варира от 2 до 6 часа, от общо 62 часа годишно! А за древните народи- Вавилон, Месопотамия, Египет, Рим, Елада има толкова подробен материал, на нашите предци е отделено много малко!" Тя призова авторът и издателството да продължават да популяризират премълчани и неизвестни факти от нашата най-древна история, да има масовост на тази литература, за да има откъде българите да научават за своите корени и минало.

В края на срещата, която продължи повече от два часа, присъстващите имаха възможност да вземат автографи и да разговарят с Павел Серафимов, който от години живее в Холандия, и всяка негова среща с читателите се превръща в празник за тях.