Незрящо семейство отглежда двете си малки деца в бивше работническо общежитие в столичния квартал Люлин.
Бена и Богомил се грижат за 4-годишната Лора и бебето Габи върху площ от 30 квадратни метра и от няколко години чакат предложение за общинско жилище.
Справят се сами с пазаруване, готвене, чистене, както и с разходките на децата, които са виждащи. Богомил работи в Центъра за социална рехабилитация и интеграция към Съюза на слепите. И двамата са вярващи, искат да научат децата си да бъдат добри и да не изпитват злоба.
Запознават се в училището за незрящи "Луи Брайл" в София. Богомил разказва, че най-много му допаднал кроткия характер на Бена и това, че не му вика. А как успяват да се грижат за двете малки момиченца, споделя Бена.
"Ако кажа, че е като песен, не е така. Трудно е, но не е невъзможно. За мен всеки изминал ден с децата е голямо предизвикателство. Лора вече е достатъчно голяма, разбира.
Сега сме на вълна: "Мамо, защо не виждаш?". Казвам й, че така се е случило, и тя е нашите очички, както и Габи".
На помощ разчитат единствено на личния им асистент, който води Лора на детска градина и я прибира. Иначе Бена домакинства или просто си почива, когато е с двете деца вкъщи. Обожава да готви.
"Най-напред сестра ми ми казваше по телефона кое как се приготвя, но друго е да пипнеш с ръка. Научих се и сега мога да готвя всичко. Има доста улеснения за слепи хора, като говорещ индукционен котлон, например".
Най-трудните години за семейството са били по време на студентския им период - не са имали достатъчно средства дори за храна.
"Когато се настанихме тук, правихме ремонт и трябваше да вземем заеми. Помогнаха ни много хора, за което сме благодарни. Продължават да ни помагат и до днес", разказва Богомил пред БНР.
За подкрепата от различни хора с вълнение споделя и Бена.
"Помагат ни с продукти, с пари. Благодарим от сърце и тези хора да знаят, че това ще им се върне стократно, и Бог ще ги благослови".
Мечтата на двамата родители е да имат повече пространство, в което да отраснат децата им. Затова очакват от районната община в Люлин да намери възможност да им предложи общинско жилище, в което момиченцата да имат самостоятелна стая. Или ако има вариант в друг район на София, близо до градския транспорт, за да се придвижват лесно до детска градина или училище.
