Две години след трагедията, която разтърси близки, приятели и общество, въпросите около смъртта на Момчил остават без отговор. Болката не е отшумяла – напротив, тя се превръща в гняв, в търсене на истина и в отказ да се приеме мълчанието като финал.

Разследването на GlasNews вече показа детайли и съмнения около случая, които поставят под въпрос как и защо истината продължава да се отлага. 

Разследване, което заличава следи

Разследването, което заличава следи ЧАСТ 2

Днес публикуваме целия емоционален и безкомпромисен пост на разследващия журналист на GlasNews Тина Ивайлова – глас, който не приема забравата и настоява за отговорност. Това не е просто позиция. Това е обещание, че тази история няма да бъде оставена да потъне.

Две години.

Две години от деня, в който Момчил не се прибра.

Две години мъка и празнота за едно семейство. Празнота, която никога няма да се запълни. Хора, които загубиха най-ценното, но вместо истина получиха мълчание.

И не само... Получиха и подигравки. И незаслужени обиди.

Смело мога да кажа, че в процеса на работата ми и това, което правя през годините, видях много мъка и трагедии. Разказах тъжните им истории, но сега не е същото. Историята на Момчил не е същата.

Изминаха почти две години, откакто чух за пръв път гласа на Стоянка по телефона и този момент няма да го забравя никога. Изминаха почти две години, откакто видях за пръв път сълзите в очите на Светльо и прегърнах Сиска, която винаги ще търси истината за братчето си. Видях едни чисти и добри хора. Срещнах едни истински приятели. Отдавна за мен това не е работа. Не е история. Не е случай.

И ако има нещо, за което мога да съм истински благодарна по пътя си дотук, това са точно тези срещи. С хората, които остават завинаги. Дори когато поводът е толкова жесток.

И затова, без значение колко е професионално или не, ще си позволя да кажа нещо много ясно:

Няма да стане! Времето няма да измие вината и да унищожи отговорността! Ние ще бъдем до семейството на Момчил и ще направим всичко по силите си тези хора да не бъдат пречупени. И да не мълчат. И няма да им позволим да свикнат с мисълта, че не заслужават справедливост, както някои се надяват. Някои безхарактерни, изпълнени със злоба и наглост, безмозъчни същества, криещи се зад фалшивите си профили, които се опитват да остроумничат и пишат във ведомствените си групи. И всичко това на гърба на мъката и трагедията, която дори не могат да осмислят.

Същите, които вероятно ще публикуват от фалшивите си профили този пост някъде си и ще пишат под него коментари за това каква съм аз. А после от истинските си такива ще харесат тези коментари и ще се радват, че са гениални.
На тези „остроумните“ и всички, които знаят какво се е случило онази нощ. Всички, които са помогнали истината да бъде скрита. Всички, които си казвате, че това е приключило и се опитвате да спите спокойно...
Да знаете: не е приключило. Напротив!

Ще ви дишам във врата постоянно.

Докато това слънчево момче, нарязано на парчета, заради злобата, некомпетентността, безграничната ви наглост и липсата на каквато и да било съвест, не получи справедливост! И докато някой не понесе отговорност за това тази истина да се отлага! Защото това е подигравка не само с близките и семейството. Подигравка е с всички!

Да знаете също: в един момент справедливост ще има и няма да бъде подмината. Мони не е и няма да бъде забравен!
Вечна да е паметта ти, Монка!