До края на септември 2019 г. средно по две жени на месец са загубили живота си в резултат на насилие!?

Статистиката не е докрай точна, защото Наказателният кодекс инкриминира домашното насилие само, когато е системно - извършен е един и същ акт повече от три пъти.

"Една жена може да бъде убита от първия път, да бъде осакатена от втория път, а това не влиза в статистиката", заяви омбудсманът Диана Ковачева.

На свой ред жертвите на насилие призоваха с техните случаи да се занимават само специално обучени кадри - социални работници, полиция, експерти, обособени групи, обучени да работят с домашно насилие.

Според тях е необходимо и създаването на общ регистър на насилниците, който да се ползва от всички институции, като в него да попадат всички, за които има повече от една подадена жалба, независимо от кого.

По-високи наказания за насилниците и по-бърза процедура, ориентирана към безопасността на жертвите, искат още жени, преживели насилие.

Адвокат разказва как и интелигентната жена може да попадне в капана на насилника.

"Като човек, който е учил право и работи в съдебната система, съм виждала доста случаи на насилие и съм си мислила, че на мен няма как да ми се случи, че съм достатъчно наблюдателна, докато не разбрах, че съм една от поредните жертви на домашно насилие", разказа 37-годишната Клавдия.

Тя посочи, че чувства като мисия да обяснява как да се разпознае домашното насилие като проблем. Домашният насилник обикновено има личностни проблеми, допълни тя. По думите й в повечето случаи насилниците примамват жертвите си с манипулации, те са доста интелигентни - бързо разбират кои са слабите места, мечтите на жените, с които се събират.

"Държат се като по книга по перфектен начин - показват разбиране, съчувствие, романтика", разказа Клавдия.

След като насилниците примамят жертвата и се обвържат достатъчно добре с нея, започват да ограничават социалните й контакти - с близки и роднини, с приятели, на работното място. Първата индикация за проблем е това - отделянето от социалната среда на жертвата, допълни жената.

След това следва авторитарно държание, незачитане на Аз-а, подчиняване на жената, започва психическо и физическо насилие. Клавдия е била тормозена и психически, и физически.

"Този тип насилници не осъзнават грешката у себе си, ако жертвата си тръгне от тях, те отиват при нея, разубеждават я с трогателни сцени и се опитват да й вменят, че тя не може без тях. Обикновено това върви с обещание, че повече няма да повторят действията си. Насилникът, дори извинявайки се, хвърля цялата вина върху жертвата - той казва, че не си е сдържал нервите, защото тя е направила еди какво си", разказа още Клавдия.

Тя е майка на две деца. Доста пъти си е тръгвала и връщала от насилника, като всеки път той я е заплашвал, че ще вземе общото им дете и страхът от това я е връщал.

В момента, в който физическото насилие се е ожесточило - насилникът счупил ръката и носа на Клавдия, тя е осъзнала, че следващият път може да е последен. Обърнала се е към Асоциация "Анимус" чрез Националната телефонна линия за жертви на насилие.

Специалистите от асоциацията са й помогнали, като са й обяснили, че чувството на срам и на страх, от което се е притеснявала, е нормално за жертвите на домашно насилие.

Благодарение на психолозите Клавдия е изминала дълъг път на преоткриване на себе си, на увереността, че може да се справи сама.

"Роднините и обществото често не могат да помогнат, защото съществуват стереотипи - "той те е ударил, но може би ти си го предизвикала", разказа Клавдия.

Съдебните дела срещу насилника са започнали през 2015-та и са приключили едва тази година. По време на дългия съдебен процес жертвата се е сблъскала с некомпетентни работещи в системата, които не разпознават домашното насилие. Не се отчита и фактът, че насилието върху майката е насилие и върху децата - те в 90% от случаите са свидетели и често се наказват, ако защитят майката.

Съдът често отчита само финансовите възможности за грижа на насилника - има ли жилище, работа и т.н при определянето на това дали да ги вижда или не, разказа още жената. Тя няколко пъти е попадала в кризисни центрове, като в единия от случаите се е сблъскала с това, че социалният работник е издал на насилника къде се намира, а в друг от случаите съдията в Градския съд я е накарал да издаде точния адрес на кризисния център, за да може бащата да взема детето и да осъществява контакт с него. Тогава тя е напускала кризисните центрове, защото по думите й, абсурдно е тези места да не са защитени. Клавдия посочи, че кризисните центрове често са с по четири стаи, в които са настанени различни хора с различни травми.

Омбудсманът Диана Ковачева припомни, че от 1 януари догодина влиза в сила Законът за социалните услуги, който дава правомощия на областните управители да разриват такива центрове. В момента те са едва 13, а за София има само един с капацитет осем места. Ковачева поиска те да станат 28.

Тя коментира, че в по-малките населени места жертвите по-трудно подават сигнали за насилие, по-малко говорят, страхуват се повече. Според нея е важно и отношението на околните, защото много често жените не говорят за насилието, което им се случва у дома, защото се срамуват, не срещат никакво разбиране у близки и съседи, има и стереотипи, според които насилието е нормално, особено в семейството.

По думите на омбудсмана един скандал в семейството обикновено се отличава с това, че никой не се намесва, дори и полицията не се намесва, затова са необходими както обществени кампании, така и конкретни обучения на полицаи, съдии и прокурори да разпознават домашното насилие, да реагират адекватно.

"Важно е да се работи както с жертвите, така и с насилниците", призова Ковачева.

Към момента, за 2019 г. на спешния телефон 112 са постъпили 31 166 сигнала за домашно насилие.