2025 година вече чука на вратата – остават броени часове до нейното начало. Както обикновено в края на годината, се обръщаме назад към последните 365 дни, за да си припомним тези, които ни напуснаха.
В първите дни на вече почти изминалата година след продължително боледуване почина митрополит Йоаникий.
Митрополит Йоаникий е роден на 2 март 1939 г. в с. Пет могили, Сливенско. Светското му име е Иван Георгиев Неделчев. Той завършва Софийската духовна семинария през 1958 г. и Духовната академия "Св. Климент Охридски" през 1964 г., а в периода 1964-1966 г. специализира богословие в Московската духовна академия.
Той приема монашески постриг на 1 април 1961 г. в мъглижкия манастир „Св. Николай“. През същата година е ръкоположен за йеродякон, а през 1963 г. – за йеромонах.
През 1975 г. е хиротонисан за епископ с титлата „Велички“ и става викарий на Сливенския митрополит Никодим. През 1980 г. е избран и канонически утвърден за Сливенски митрополит. Той почина на 9 януари.
Припомняме, че изборът за неговия наследник предизвика редица протести.
Напусна ни митрополит Йоаникий
На фона на протести: Светият Синод призна избора за Сливенски митрополит
В началото на 2024 си отиде доц. Димитър Димитров – братът на патриарх Неофит.
Роден на 20 януари 1943 г. в София, от малък закърмен с любовта към църковната православна музика, доц. Димитър Димитров завършва Софийската духовна семинария и Духовна академия (днес Богословски факултет към Софийски университет "Св. Климент Охридски").
Повече от 30 години доц. Димитров бе диригент на патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски” и повече от 40 години бе диригент и на камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния” и негов съосновател.
През годините 1971-1977 г. е хорист в Камерния хор на Българската държавна консерватория. В началото на 1978 г. с решение на Светия синод е назначен за преподавател по Църковна музика в Духовната академия.
В знак на внимание и за заслуги към църквата и по повод 70-годишнината му доц. Димитър Димитров бе награден с църковен орден “Св. св. Кирил и Методий” – първа степен.
Той издъхна на 11 януари.
Почина доц. Димитър Димитров - братът на патриарха
На 14 януари приключи земния път и на доайенът на българската театрална режисура – Красимир Спасов.
Спасов е роден на 26 юли 1941 г. във Варна. Завършва „Режисура за драматичен театър“ във ВИТИЗ. Той се превръща в един от най-значимите театрални режисьори в България. Неговата театрална естетика остава вечна, дори през най-големите промени неговите виждания продължават да са непоклатими и именно за това той се превръща в изключително важна фигура за българския театър.
Освен в театъра, талантът му се разпростира и в киното, където прави дава забележителни филми.
Красимир Спасов бе един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски поколения, които са основата на театъра в България в наши дни.
През 2012 г. получава награда на Съюза на артистите в България „Икар“ за „Цялостно творчество“, а през 2021 г. трупата на Театър "БЪЛГАРСКА АРМИЯ" му присъжда награда „Аскеер“ за „Цялостен принос в театралното изкуство“. Носител е и на многобройни международни награди.
През 2024 издъхна и големият актьор Иван Иванов.
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 г. "Всичко е любов", "Лавина", "Комбина" и "Мярка за неотклонение" са емблематични за него филми. Играл е на сцените на Народен театър за младежта и Военния театър.
Гласът му може да бъде чут в редица филми, които е озвучавал.
Години наред той страдаше от различни диагнози, но мъжки се бореше с тях. Беше избрал село Оборище, където откри спокойствие и тишина. Той почина от инфаркт в панагюрската болница на 31 януари.
На 84-годишна възраст си отиде и актьорът Славчо Пеев.
Той е роден на 4 април 1939 г. Актьорската му кариера включва над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние" от Рей Куни и „Таблата" от Димитрис Кехаидис. Той си отиде на 27 февруари.
В 22 часа и 22 минути на 13 март си отиде Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Той бе глава на Българската православна църква от 2013 година до кончината си.
Патриарх Неофит е роден на 15.10.1945г. в София със светското име Симеон Николов Димитров.
Завършва Софийската духовна семинария през 1965 г. и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ през 1971 г. Специализира богословие в Московската духовна академия (1971-1973 г.) и започва преподавателска дейност по източно-църковно пеене в Духовната академия.
На 3 август 1975 г. е постриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим, който го ръкополага за йеродякон и йеромонах (1976 г.). През 1977 г. е възведен в архимандритско достойнство, а през 1985 г. е хиротонисан за епископ с титлата „Левкийски“ и става викарий на Софийския митрополит.
От 1989 г. е ректор на Духовната академия, а от 1991 г. – първи декан на възстановения Богословски факултет при СУ. През 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на настоятелството при ПКСХП „Св. Александър Невски“.
На 3 април 1994 г. е канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията през 2001 г. – Русенски митрополит. През 2008 г. получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет, а през 2010 г. е удостоен с орден „Св. Кирил и Методий” – огърлие.
На 24 февруари 2013 г. е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията му се състои същия ден в ПКСХП „Св. Александър Невски“.
Почина Негово Светейшество патриарх Неофит
Първи кадри от момента на оскверняването на гроба на патриарх Неофит ВИДЕО
През 2024 ни напусна и вицепрезидентът на България (2002 - 2012) - Ангел Марин.
82-годишният Ангел Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, между 22 януари 2002 и 22 януари 2012 г. в двата мандата на президента Георги Първанов. Той почина на 18 март.
Почина вицепрезидентът Ангел Марин
Отиде си певицата Маргарита Радинска.
Маргарита Радинска е лауреат на много български и международни конкурси, сред които „Златният елен“ в Брашов в Румъния, Варадеро в Куба. През 1967 г. с оркестър „Балкантон“, ръководен от Димитър Ганев, и с други наши поп певци, гастролира с успех в Куба. Изпълнената от нея песен „Бяло крило“ печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1978 г.
В периода 1969 – 1971 г. участва в сериала „На всеки километър“. В началото на 80-те години Маргарита Радинска постепенно се оттегля от певческата си кариера, за да се отдаде изцяло на семейството си и двете си деца – Ангел Заберски-син и Маргарита Заберска, които също са музиканти.
Тя издъхва на 6 юни.
Почина естрадната певица Маргарита Радинска
Простихме се и с легендата на българското джудо - Димитър Запрянов.
Олимпийски вицешампион от олимпийските игри в Москва през 1980 година е почина на 64-годишна възраст след дълго боледуване.
Той е най-титулуваният състезател в историята на българското джудо. Два пъти участва на най-престижния спортен форум на планетата, в Сеул '88 остава на крачка от подиума - пети. Трети е в света от първенството в Сеул, но през 1985-а, носител е на три медала от европейски първенства в тежка категория.
През 1984-а пък печели сребро от турнира "Дружба", който заменя олимпийските игри, заради бойкота на соцлагера. Четири пъти триумфира на нашия турнир "Освобождение".
През 2001-а е обявен за най-добрия джудист у нас за изминалото столетие от родната федерация. Роден е на 27 януари 1960 г. в Опан, област Стара Загора. Той почина на 14 юли.
Почина най-успешният български джудист
Почина писателят и преводач Любомир Николов.
Той се спомина на 21 юли. Ще бъде запомнен като преводачът на ''Властелинът на пръстените''. Работил е в БНТ, в Централния съвет на българските профсъюзи, в сп. "Криле" и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. Автор е на множество приказки за деца, фантастични разкази и романи.
Първият български автор на книги-игри. Под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс е автор на над 30 книги. Превежда книгите "Властелинът на пръстените", "Силмарилион", "Недовършени предания" и "Децата на Хурин" на Джон Роналд Руел Толкин.
Носител на наградите за фантастика "Еврокон" за "Червей под есенен вятър" (Франция, 1987).
На 17 август си отиде и актьорът Велико Стоянов.
Той е български актьор, роден на 9 юни 1943 г. в село Падина, близо до Провадия. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1973 г.
Кариерата му започва в театъра, като работи в Драматичния театър в Шумен и Пазарджик в периода 1975-1980 г. През 1990 г. става член на Съюза на българските филмови дейци.
Велико Стоянов има участия в над сто филма. Сред най-известните му роли са тези в „Мила от Марс“, „Време разделно“, „Господин за един ден“ и много други продукции, които оставят ярка следа в българското кино.
Отиде си актьорът Велико Стоянов
Почина и журналистът Иван Гарелов.
Той е автор на редица документални филми, като най-известният сред тях е този за Камбоджа след падането на режима на червените кхмери.
Гарелов е признат експерт по въпросите, свързани с Гърция и българо-гръцките отношения. В професионалната си кариера е интервюирал значими фигури като гръцките премиери Константин Караманлис, Андреас Папандреу и Константинос Мицотакис, както и държавния глава на Кипър архиепископ Макариос и световноизвестната певица, актриса и министър на културата Мелина Меркури.
През изминалата година журналистът загуби своята съпруга, Донка Стамболийска, която почина след кратко боледуване. Гарелов издъхва в „Пирогов“ на 3 септември.
Последно сбогом с журналиста Иван Гарелов
2024 година ще бъде запомнена и с кончината на големият музикант, любимец на поколения българи, Кирил Маричков.
Той се спомина на 11 октомври - дни преди да успее да отпразнува 80-ия си рожден ден. Той загива при инцидент в село Селановци, Врачанско, където е трябвало да изнесе концерт с „Фондацията“.
Почина музикантът Кирил Маричков
При подготовката преди концерта той пада от сцената и издъхва в линейка по пътя към болницата.
Музикалната кариера на Кирил Маричков започва с рок формацията „Бъндараците“, където свири на бас китара. След разпадането на групата през 1967 г., той и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“. Името на групата е избрано след конкурс в радио предаване.
С „Щурците“ Маричков постига най-големите си успехи като музикант, фронтмен и основен композитор. Първоначално групата изпълнява кавъри, но постепенно изгражда уникално звучене с авторски композиции, съчетаващи рокендрол, хардрок и прогресив рок. Сред най-големите му хитове са „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“ и „Вълшебен цвят“.
„Щурците“ са сред най-влиятелните рок групи в България, наред с ФСБ, „Сигнал“ и „Ахат“, и оставят трайна следа в българската музикална история на 20-ти век.
Диамант, икона, авторитет: България скърби за Маричков
Сбогувахме се и с режисьора Николай Волев.
Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми загина при падане от прозорец на таванско помещение.
Роден е в София на 10 април 1946 г. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище. Работил е като филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент. Между 1972 и 1976 г. прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“. Николай Волев беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство през 2006 г.
Няколко поколения зрители свързват името на Николай Волев със знакови за родното кино игрални и документални филми като "Двойникът", "Господин за един ден", "Дом номер 8", "Да обичаш на инат", "Маргарит и Маргарита".
Той загина на 15 октомври – в същия ден, когато погребаха и Кирил Маричков – бившият съпруг на съпругата на Волев.
Николай Волев почина при нелеп инцидент
Капан за гълъби слагал Николай Волев, когато паднал от прозореца на дома си
Почина и режисьорът на „Време разделно“ - Радослав Спасов.
Роден на 14 юни 1943 г. в село Остров, Оряховско, Спасов завършва операторско майсторство във ВГИК – Москва. Той е оператор на някои от най-емблематичните български филми от 70-те и 80-те години, сред които „Вилна зона“, „Мъжки времена“, „Авантаж“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Мера според мера“, „Време разделно“ и „Закъде пътувате?“. Работи с утвърдени режисьори като Георги Дюлгеров, Иван Андонов, Людмил Стайков и други.
След промените дебютира като режисьор с филма „Сирна неделя“ (1993). Най-големият му успех като режисьор е „Откраднати очи“ (2005), посветен на възродителния процес, където Весела Казакова печели награда за най-добра актриса на кинофестивала в Москва. Сред другите му авторски филми са „Пеещите обувки“ за Леа Иванова и „Живи комини“.
Почина режисьорът на "Време разделно" - Радослав Спасов
Отиде си и големият алпинист Дойчин Василев.
Той почина на 80-годишна възраст. Василев е български алпинист, антарктически изследовател и кинодокументалист.
Изкачил е три хималайски осемхилядника: Дхаулагири (1995 г.), Еверест (1997 г.) и Макалу (1998 г.).
През 1999 г. при опит за изкачване на Шиша Пангма Дойчин Василев и Карина Сълова достигат до т.нар. Централен/Западен връх (8008 m), на около два часа от най-високата точка, Главния връх (8013 m).
Участва в национални и частни експедиции в Хималаите. Той издъхва на 9 декември.
Почина алпинистът Дойчин Василев
На 30 декември издъхна Красимир Куртев - басист и вокалист на емблематичната група "Акага", на която е съосновател.
Последният албум на групата е "27 години "Акага". Първият, който е издаден на диск е "Защо", а на аудио касета - "Излъгани мечти".
Музикантът е и един от основателите е на БМА (Българска музикална асоциация), както и член на Теосто - Финландия.
Мимето 12:45, 31.12.2024
Бог да ги прости! Наистина обичани българи, да им е светъл пътят...