Добре дошли в столичната зона на иновациите, където градската среда е на една плюшена табуретка разстояние от пълния абсурд. Улицата? – "Неофит Рилски" и "Струмица", но може да е навсякъде. Декорът? – две домашни табуретки, поставени със самочувствие насред платното, за да „запазят“ място. Но не за мебелен транспорт – а за товаро-разтоварна фантазия.

Защото когато няма предвидени зони за доставки, гражданинът влиза в роля – на режисьор, сценограф и паркинг регулатор.

„До 2%“ – или по-скоро „0%“?

Общинската наредба уж предвижда „до 2%“ от местата в синята и зелената зона за товарни дейности. На практика обаче няма нито едно, твърди столичанинът Кирил Германов в свой пост в социалните мрежи! И понеже от скобите се печели, ЦГМ предпочита глобата пред разума. Резултатът? Град, налазен от баничарки и бусове, паркирани върху тротоари, градинки и всякаква останала пешеходна логика.

София – град на 1000 идеи и 0 решение

Когато институциите абдикират, хората импровизират. Днес е табуретка, утре ще е фотьойл, вдругиден може и цял диван. И в този театър на абсурда, герои са онези, които просто искат да разтоварят кашоните си без да влязат в конфликт със закона... или с ЦГМ.

Решения? Може би. Интерес? Никакъв.

Общината мълчи. ЦГМ „работи“. А ние – снимаме. Споделяме. Слагаме хаштаг. А междувременно София все по-често прилича на квартална сцена от абсурден сериал с нисък бюджет, но високо напрежение.

Следващият път, когато видите фотьойл на пътя, не се ядосвайте. Може просто да е новият "умно паркирал" софиянец в битка за право на доставка.