„Нашето райско кътче, място, купено с много желание и гледано с много любов, днес беше изпепелено из основи...“ – с тези думи Антоанета Димитрова от вилна зона „Седми километър“ край Стара Загора разказва ужаса, през който преминава вчера заедно със семейството си.

Огнената стихия, която избухна в района, погълна за часове години труд, мечтите и спомените на десетки семейства. Там, където вчера е имало уют, градини и смях на деца, днес зее само пепел и мъртва тишина.

„Не знам дали причината е човешка небрежност или умишлено действие, знам само, че благодаря на Бог, че сме живи и имаме къде да се приберем. Но за много от хората тук, това, което изгоря, е всичко, което имат...“, казва Антоанета.

Този пожар е повече от трагедия. Това е уличителен вик срещу безотговорността, която в жегите на лятото може да коства целия живот на едно семейство. Една хвърлена цигара, едно забравено стъкло или умисъл – и всичко рухва.

Сред руините обаче остава едно – благодарността. Благодарността към пожарникарите и доброволците, които, без да мислят за собствения си живот, се борят с огъня, за да спасят чуждия дом.

И остава надеждата, че утре тези хора ще имат сили да започнат отначало. Но и призивът към всички нас: преди да направим каквото и да било – волно или неволно – да помислим за последствията. Защото за секунди можем да унищожим нечий живот.

Това, което остана след пожара в семейната вила на "Седми километър"

 

А преди изглеждаше така...