Добре дошли в Кършияка в Пловдив – там, където боклукът остава, а отговорността... никога не идва. Докато други улици се събуждат с аромат на липи и песни на птици, улица „Милеви скали“ посреща жителите си с аромата на… институционално бездействие.
Картината е толкова постоянна, че спокойно може да я включим в туристическия гид:
Кошчета – наполовина пълни, но двойно разсипани
Контейнери – единият се е килнал от 2 години (и все още се държи геройски, но по закона на физиката – не и още дълго)
Тротоарът – мини сметище с бонус: строителни отпадъци, найлонови торбички, буркани и, разбира се, празни обещания.
Появява се и камионът – истинският артист на хаоса. Влиза с достолепието на спасител, но сцената бързо се превръща в абсурдна пиеса: Контейнерът – обръщан на земята, защото така е по-удобно да се търсят „ценности“.
„Братята-служители“ – майстори на подбора, които събират само едрото иценното (дребното явно е за украсата на квартала).
Финалът – всичко, което не блести, остава за фон. Буркани, камъни, найлони, счупена пластмаса и натрошени нерви.
А ОП „Чистота“?
Вероятно в почивка. Може би в стратегическа подготовка за кампания „Пловдив – Европейска столица на имунитета към срам“.
Някой трябва да обясни как един килнат контейнер може да остане така години наред, без никой да го забележи. Или пък всички да го забелязват и никой да не го отбележи.
Улицата мълчи, гражданите чистят, камионът преобръща, контейнерът се клати… А ние ще броим колко боклука трябва да се натрупат, преди най-после някой да си изхвърли бездействието.
Снимки: Anelia Yordanova, Facebook
Ето и целия пост на Анелия Йорданова в социалните мрежи: Ул. "Милеви скали". Идва камионът за отпадъци, братята-служители изсипват контейнера на земята, ровят за "ценни" находки, после събират по-едрото в камиона и оставят това. Всеки път! Да не говорим за състоянието и на самите контейнери. Единият се е килнал от две години, как не е паднал досега. ОП " Чистота", срам!
