Случаят „Сияна“ се превръща в едно от най-черните огледала на българската държава – думи, които не са журналистическа интерпретация, а пряката оценка на бащата на загиналото момиче, Николай Попов. В разтърсващ пост той заяви, че разполага с документи за груби нарушения в началната фаза на разследването, а думите му за случилото се след смъртта на Сияна показват морално падение, което трудно може да бъде описано.
„Особено гнусно е да обереш мъртво дете“
Това изречение, написано от бащата, е като удар в стомаха. То слага пределно ясен акцент върху бездушието, покварата и липсата на човешко в система, която би трябвало да пази справедливостта – дори когато е късно да спаси живот.
Попов твърди, че след смъртта на Сияна тя е била обрана в моргата – обстоятелство, което той е повдигал многократно, но което едва сега институциите официално проверяват.
„Не стойността на обеците, а самата постъпка разкъсва още по-дълбоко раната“, пише той. След като посочва проблема, в ОД на МВР постъпват и други жалби за подобни случаи.
"Моите твърдения, за които ме обявиха за луд, също се доказаха. Повече подробности за това ще разберете от МВР, когато те преценят".
Разкрития, които не може да подмине държава с претенции за правосъдие
Николай Попов заявява, че разполага с документи, доказващи „груби нарушения“ в първоначалната фаза на разследването, включително:
уреждане на веществени доказателства;
претоварване на товара на камиона на следващия ден;
липса на проверка на товара, масата и разпределението му — ключово за поведението на машината;
фактът, че камионът е пътувал из страната след инцидента без да бъде проверен;
водачът не е разпитан за това какво е превозвал;
72 000 лева, платени за адвокат Явор Нотев от фирмата-собственик на камиона;
съобщения за възможна връзка с канал за трафик.
"Имам редица сигнали, че Сияна стана неволна жертва на канал за трафик, свързан с лица с прякори“, пише той.
Попов посочва, че камионът е изчаквал 48 часа на неизвестно място край Видин — в разрез със закона.
„Всичко, което съм писал през тези месеци, неизменно се потвърждава“, добавя той.
Постът завършва с безпощадно искрено признание:
„За мен Сияна беше единственото ми дете. След като вече я няма, сякаш някой ми изтръгна сърцето.“
Той казва, че това, което прави, е кауза — за Сияна и за всички други деца, чиито имена изброява: „Филип, Виктория, Васко, Светли, Митко“. И предупреждава, че няма да се откаже, въпреки „огромната съпротива“.
Когато баща, изгубил единственото си дете, казва, че „особено гнусно е да обереш мъртво дете“, това не е емоционална хипербола. Това е диагноза. Когато баща казва, че детето му е станало неволна жертва на канал за трафик, вероятно все някога някой ще разследва и това.
Сега топката е изцяло в институциите – не просто да разследват, а да докажат, че в България има поне остатък от справедливост. И че Сияна няма да бъде поредното име в списък, който никога не трябваше да съществува.
