На една обикновена автобусна спирка в центъра на Българово доскоро се криеше необикновената съдба на дядо Наско – възрастен мъж, останал без дом, без документи и почти без надежда. Снимка на самотната му фигура, седнал на пейката до торба с няколко дрехи, два изгнили домата и стар телефон, развълнува много хора в социалните мрежи. До него – чифт патерици, които са единственото „ново“ нещо в живота му, получени наскоро от център за временно настаняване в Бургас.

Дядо Наско няма ТЕЛК. Заявили му, че документите му са оскъдни. Единствената епикриза, с която е разполагал, била открадната от същия център, където, по думите му, са изчезнали и други лични вещи. Живее с болка – ампутирани са му пръстите на единия крак. Въпреки всичко, той не се предава: търси работа. Мечтае за покрив, легло и малко спокойствие.

Не пие. Пуши. Има син и дъщеря, но от години е загубил връзка с тях. Грижил се е дълго за болната си майка – това е последната му истинска „работа“, както сам споделя. Освен това рисува – изкарал е последните си пари от продажба на картина, но и те са били откраднати. И въпреки всичко – не се е отказал.

Историята му трогна хората. Благодарение на добър човек с голямо сърце, вече има нова възможност: предложено му е да живее в къща в село Мирково, където да се грижи за няколко кучета и самия имот. Ще има осигурени подслон и храна – постоянно.

Дядо Наско все още вярва в доброто. И то най-после му протегна ръка. Сега всичко зависи от него – и от всички нас, които вярваме, че всеки човек заслужава втори шанс.

Ето цялата история, споделена от мъж в социалната мрежа: 

„Това е дядо Наско.

А това до него е всичко, което притежава. На снимката не се вижда ясно, но ще ви кажа: няколко дрехи, два вече развалени домата в найлонова торбичка, подарена от непознат, един пакет салфетки и стар, счупен телефон. Патериците са му „нови“ – получил ги преди дни от центъра за временно настаняване в Бургас, от който наскоро е изведен.

Сега тази автобусна спирка в центъра на Българово е неговият „дом“. Няма ТЕЛК – отказали му. „Оскъдна медицинска документация“. Единственият му документ – епикриза от болницата – била открадната, докато е бил в центъра за настаняване. Не само тя. Каза, че там всичко му крадели… Сподели ми и други неща, но аз няма да ви ги споделя.

Дядо Наско не получава нищо от държавата. Живее ден за ден.

Може да върви, макар и с болка. Не е напълно обездвижен, но не може да върши тежка физическа работа – преди няколко месеца са му ампутирали пръстите на единия крак. Въпреки това, казва, че си търси работа – иска да бъде пазач или да върши лека работа. Само да има къде да спи, подслон… и някой лев да преживява.

Не пие. Пуши. Има син и дъщеря, но с тях отдавна е изгубил връзка. И те с него.

Казва, че умее да готви. Научил се, докато се грижел за болната си майка в продължение на няколко години – до последния ѝ ден. С любов и грижа. Това била последната му истинска „работа“ – да бъде син.

Може да рисува. Последните пари, които изкарал, били от продадена картина. Откраднали му ги – пак там, в центъра. Но не се отказва.

Ще се зарадва, ако го посетите. Ще ви се усмихне – дори и само за „Здравей“.

Още повече – ако поседнете до него и поговорите.

А най-силно ще се зарадва, ако някой му подаде ръка – с работа…

…а най-много – с подслон и работа.“

„Наско вече има предложение – поканен е да живее в къща в село Мирково, където да се грижи за няколко кучета и къща. Ще има осигурени стая и храна за постоянно, благодарение на добър човек с голямо сърце. Благодаря на всички, които споделиха историята му. Сега всичко зависи от него,“ коментира Alexander Es.