Тъжната съдба на архитектурните български паметници - красивите сгради, разкъсани между неясна и съвсем нееднолична собственост, липса на средства за поддръжка и реставрация и липса на каквато и да било институционална заинтересованост.

Това е поредната история с подобен етикет. Става дума за Балабановата къща в Стара Загора. Тя е построена през първото десетилетие на миналия век и през годините на тоталитарното управление е била съхранена и поддържана. В нея се намирал щабът на участниците в Септемврийското въстание от 1923 г.

В нея е имало устроена експозиция, посветена на антифашистката съпротива, която след 10 ноември 1989-а е модифицирана в експозиция на занаятите. В къщата и големия двор са били подредени действащи експонати от бакърджийска, терзийска и бъчварска работилница.

За съжаление сградата е с каратаван, през десетилетията покривът е протекъл, имало опасност от увреждане на експонатите и те били прибрани на депо.

Днес обаче къщата тъне в забрава, а за цялостното й възстановяване са нужни 80 000 лв., с които общината не разполага. Парите можело да дойдат обаче единствено от там, защото сградата е общинска собственост.

Възможно е все пак обектът да бъде включен в проектобюджета за идната година. Това обаче не е особено вероятно, тъй като Балабановата къща не е единственият обект в Стара Загора, който се нуждае от ремонт.

Един от тях е известната Салабашева къща, която също е общинска собственост. В нея се намират възрожденски стенописи с особено висока културна и историческа стойност. Те са били реставрирани през 80-те години на миналия век, но от тогава до днес вече са напълно увредени. Имотът е отдаден под наем, но така и стои неизползваем и под ключ, пише "Монитор".

Това е историята на едва два от паметниците в Стара Загора. В града има още много обекти, които се нуждаят от реставрация (и съответно от пари). А когато погледнем още по-обширната картина в цяла България, нещата не изглеждат никак обнадеждаващо.