Първо да уточним: това не е притча. Това е действителност. Българска, шарена, с аромат на горски дървета и скрита менажерия в задния двор. От онези истории, които ако бяха част от роман, щяха да изглеждат абсурдни, но у нас са просто – новина от деня.

Петъкът започна като всеки друг – с убийство в едно село, побой над дете в друго, тежка катастрофа с трима загинали, посегателство, побой, ограбване, наркотици и неплатени заплати. Журналистите вече бяхме си разделили новините като останки след буря. Редакциите вдигаха телефони, редактори потупваха по клавишите с онова тягостно чувство на дежа вю.

И тогава – бааам! – ПАНТЕРА В ШУМЕН!

Всичко спря. Отвориха се новинарските емисии с блеснали очи. Заглавията се пренаписаха. Камери се насочиха. Градът на Мадарския конник се събуди с котка, която не е от онези, дето мъркат в скута ти.

Изведнъж, на втория ден от издирването ѝ, голямата новина в държавата не беше поредният изнасилвач, поредният депутат със запис, нито сиренето, което пак поскъпна. А пантера. Черна. Самоуверена. Преходна сензация, но в този момент – истинска и спасителна.

Търсим я вече втори ден. Не защото някой я е виждал напоследък. А защото всички искаме да я видим. Не защото пантерата е опасна. А защото е истинска новинарска утеха. Сензация с козина. Престъпление с опашка. Притча с лапи. И слава Богу – този път без кръв. Или поне още не. Отразяваме я с неистова страст – все едно следим за Голямата стъпка, но в Шуменско.

МВР я издирва с дронове и термокамери, хората правят мемета, журналистите се усмихват. Дори жандармерията изглежда леко развеселена. Пантерата върна човечността в новините. Дори и когато говорим за незаконно притежание на екзотично животно и заплаха за обществения ред.

И какво направихме ние, журналистите? Точно това, което винаги правим – отразихме. С възторг. С мемета. С шеги. С тънка нотка на облекчение. Защото за пръв път от месеци сензацията не беше с пречупен гръбнак. А с изящно извита опашка.

Разбира се, има престъпление. Някой е отглеждал хищник незаконно. Има заплаха. Хората са уплашени. Жандармерия обикаля из горите. Но това престъпление не мирише на развалено човешко, а на екзотика, на нещо между сафари и анимация.

Разбира се, има и подигравка. Към държавата, в която можеш да кръстосваш улиците с пантера точно така, както с електрическа тротинетка без каска. Към институциите, които закъсняват с отговорите. И към онзи тих ужас, в който живеем толкова дълго, че когато някой избяга от клетката, ние... се радваме.

Дали ще я хванат? Дали ще я видим още веднъж? Няма значение. Черната пантера от Шумен вече остави отпечатъка си върху медийната хроника. Тя ни напомни, че зад всяко „необичайно животно“ се крие едно много обикновено човешко безхаберие. И зад всяка иронична новина – огромна нужда от неиронична почивка за душите ни.

А ние, пишещите? Снощи за първи път от дълго време се прибрахме не отвратени, не гневни, не срамуващи се… а с лека усмивка. Благодарение на една пантера. Която най-вероятно не искаше нищо повече от това да избяга от клетката си.

И честно казано – разбираме я напълно.

Експерт за издирваната пантера: Изключително опасно животно, напада и за удоволствие

Шуменската пантера взриви Мрежата СНИМКИ

Пантера е издирваното животно в Шуменското плато

Над 100 души търсят голямата котка в Шумен

"Едър хищник": Задействаха BG-Alert заради голямата котка край Шумен СНИМКА