Колата е малка, мястото е голямо. Но когато зад волана стои неуверен шофьор с нула чувство за отговорност, резултатът е един: блъска, удря, псува и... си тръгва.

Вчера следобед в квартал Южен пловдивчанка е станала свидетел на типичен епизод от градската антикултура. Шофьорка на малък автомобил се опитва да паркира на място с дължина около 10 метра, но вместо това удря колата пред себе си — не веднъж, не два, а цели 5-6 пъти! Слиза от колата с багаж, слиза и с цялото си самочувствие.

Когато очевидка я пита с абсолютно основание: „Ударихте кола, редно ли е?“, отговорът е… скандал. „Ти каква си, ма? Тя твоята ли е тая кола?“

Новата градска норма – удряш и изчезваш

В свят, в който се очаква да носим отговорност за действията си, на улицата царува нов морал:

"Не съм хваната – значи не съм виновна."

Наглият шофьор, който не просто причинява щета, а и се кара на свидетеля, вече не е изключение — той е ежедневие. Колите ни се оказват мишени, а съвестта на някои шофьори – в дълъг отпуск.

Това не е просто леко блъскане. Това е пълно пренебрежение към чуждата собственост, към реда, към базовото уважение.

Ето целия пост на Noci Pashova във Facebook:

На Южен вчера станах свидетел как наглата шофьорка на тази малка кола не може да си паркира колата на място сигурно 10 м дължина, при опита си да върти волана във всички посоки и видимо не знаейки какво прави и как да го направи, удря 5-6 пъти колата пред нея! Слиза си най-нагло, а до нея седеше майка с дете и я гледа, тя излиза и я пита - проблем ли имаш, кво ме гледаш ма? Жената и казва, ами ударихте 5-6 пъти колата пред Вас, дали е редно??? А тя започва скандал със нея, и какво от това, тя собственичка ли била, ква била? Аз виждам това от терасата и слизам долу да я сложа на мястото, но тя си беше свалила торбите с багаж и се беше махнала! Аз не мога да разбера що за хора са това, прави това нещо, не стига че виновна, ама ходи да се разправя с хората, вместо да е гузна и да се засрами! После се чудя къде и как и кой е удрял и моята кола!!! Думи нямам!

Какво да правим?

Снимайте. Публикувайте. Сигнализирайте. Общините трябва да изградят по-сериозен механизъм за следене и санкции за бягство след удар. А ние? Ние продължаваме да говорим. Защото мълчанието е съучастник.

Следващата „Градска наглост“ може да е пред вашата врата. Внимавайте, снимайте, и – най-вече – не се предавайте.