Ето го: старо зелено „Рено“, кротко спряло на паркинг край бул. „Мария Луиза“ 193А в София. Прах по капака, буренче под гумите — може би е стояла тук дълго, може би собственикът има причина да я остави. Може би и има „Гражданска“, и винетка, и всичко законно. Но явно това не е достатъчно — особено ако живееш в странния блок наоколо и много, ама много ти пречи чуждата ламарина под прозореца.

Какво правим в такива случаи?

А) Обаждаме се в общината или КАТ, ако колата е изоставена?

Б) Търсим собственика?

В) Проявяваме поне зрънце търпение или разбиране?

Не! Отговорът е Г): взимаме пирон или твърд предмет и надраскваме! За разкош може да счупим и едно стъкло, да извием чистачките или да оставим „скромен автограф“ по капака. И после с гордост да се приберем у дома, защото героизмът е налице: „Показахме му ние на тоя!“

Това е кварталната философия на дребния хулиган: по-добре да троша, отколкото да говоря. По-добре да дерем, отколкото да мислим. А ако може и никой да не ни види — още по-добре! Проблемът е решен, съседът е „наказан“, а в нашия канал за душевна канализация пак се стича цялата жлъч от неуспехи, завист и комплекси.

Но знаете ли какво няма да се промени? Нито улицата ще стане по-широка. Нито паркоместата ще се удвоят. Нито животът ви ще стане по-поносим. Само колата ще е надрана и един човек — вероятно ваш съсед или някой гост — ще плати сметката за чуждата дребна злоба.

Явно някои хора не търпят интеграция и си остават зад решетката в собствената си глава. Докато един автомобил, прашен и драскан, ще напомня, че големите герои често са анонимни — и винаги мънички отвътре.

Ето целия пост, публикуван във Facebook, на Кирил Германов:

Автомобил, който явно не е местен скоро. Започнал да пречи на някой комшия от този странен блок там... Причините може да са различни един автомобил да е паркиран за дълго време на едно място. Ако има гражданска отговорност, няма проблем, освен за хората на които им пречи и чупят чужда собственост докато знаят, че няма кой да ги види.

Обикновено това са комплексирани хора, озлобени от живота който водят.

Ако не играеш тото, което не е гаранция за джакпот, промяната няма да дойде сама. Най-важното, тя започва от нас. Някои хора не търпят интеграция обаче, и гледат през решетката на запушен уличен канал до края на живота си.

бул. Мария Луиза 193А
07.07.24 / 15:08