Нямаме нужда от Дивия запад. Имаме го по паркингите.

Какво кара някого да постави парче бетон върху предното стъкло на чужда кола? Гняв? Безнаказаност? Или просто класическата българска форма на "възпитание" – с чук и камък, а най-добре директно върху колата?

Случаят, който виждаме на снимките, е от онези, които не просто оставят вдлъбнатина в ламарината, а дълбока пукнатина в обществения морал. Вместо да се реши спор с думи или сигнал до отговорните институции, се хвърля бетонен къс върху предното стъкло – с ясното съзнание, че това може да коства на собственика стотици левове, нерви и вероятно – разклатено чувство за сигурност.

В социалните мрежи под поста на Йордан Стоянов коментаторите подозират, че водачът е паркирал „на чуждо място“. Но дори и да е така – кога и как улиците в жилищен комплекс Лагера се превърнаха в ничия земя, където правото идва с парче зидария? И ако днес е бетон, утре какво – запалено огледало? Прободени гуми? Побой?

Това не е „урок“. Това е престъпление.

Да си пазим местата е едно. Да вършим вандализъм е друго. Ако наистина искаме да живеем в общество с правила – нека ги спазваме и отстояваме цивилизовано. И нека си припомним, че под капака стои автомобил, но зад волана стои човек. А той има право да не бъде обект на самоуправство – независимо дали е паркирал грешно, или не.

Вместо бетонни предупреждения – нека сигналите отиват в КАТ, полицията или общината. Това е пътят. Всичко друго е регрес.