В свят, в който все по-често бързаме, недоволстваме и забравяме да се усмихваме, една история от Асеновград ни напомня, че доброто още не е слязло от последната спирка.

Росица Учкунова сподели във Facebook случка, която стопли сърцата на стотици хора. Тя пътувала с градски автобус — обикновен курс, обикновен ден, докато не се появил един необикновен шофьор.

„Бях свидетел как шофьорът обгрижваше всички пътници – убеждаваше ги да не стават, докато автобусът не спре, усмихнат, внимателен, слезе на спирка и помогна на възрастна жена с проходилка да се качи.“

Така започва разказът на Росица – прост, но дълбоко човешки. Тя не знаела коя е фирмата, не знаела и фамилията му, само едно име — Петър. А това име вече се превърна в синоним на доброта по асеновградските улици.

От коментар под публикацията научаваме още:

„Петър е! Преди дни тичах през локвите, спря и ме изчака! Той е бивш военен, републикански шампион по борба.“ И ето го парадокса – човек, тренирал за сила и победа, днес показва друг вид сила – тази, която се измерва не с медали, а с човечност.

Не знаем коя е компанията, не знаем дори маршрута. Но знаем едно: Автобус №1 в Асеновград има шофьор с голямо сърце. Докато други натискат клаксона, Петър подава ръка. Докато някои гледат часовника, той гледа хората. В неговия автобус няма просто пътници – има човеци, за които той носи отговорност. И с това превръща обикновения транспорт в нещо по-голямо — в движещо се добро.

Може би точно от такива хора започва промяната, за която все говорим. Не от политиците, не от кампаниите, а от онези тихи, невидими добротворци, които с малки жестове правят деня по-светъл. Дано повече хора чуят за Петър. Дано всеки от нас, когато види уморен човек, когато спре на спирка или просто срещне поглед, си спомни, че да бъдеш добър не струва нищо, но значи всичко.

Доброто може и да е рядко, но когато се появи — пътува надалеч.