Пловдив, ул. „Босилек“ 26. Пред офиса на един човек с добро сърце се разиграва малка драма – с герои, реплики и финал, достоен за късометражен филм, който бихме могли да наречем „Как да измамиш с чар“.
Главен герой – мъж на име Тодор от Хасково, както сам се представя. Облекло – нормално. Речник – отличен. История – перфектно премерена между жалост и достоверност:
„Откраднаха ми портмонето и телефона, трябват ми 13 лева за билет до Хасково.“
И както често става у нас – когато си прилично облечен и достатъчно убедителен, добрите хора вярват. Митко, човекът пред чийто офис се случва всичко, не само му дава 13 лева, а 30, извиква му такси и дори му предлага телефона си, за да се обади като пристигне.
Но, както се оказва, таксито не стига до автогара „Родопи“, а завива в квартал „Тракия“ – вероятно новата дестинация на „експресната линия на човешката наивност“.
„Тодор“ явно е човек с амбиции – не просто просяк, а инвеститор в доверие. Влага в имидж, работи с емоция, познава психологията на съчувствието. Излиза, че за някои хора, вместо CV, е достатъчна малко убедителност и добре подбрана доза жалост.
И знаете ли кое е най-страшното? Този тип хора не просят пари – те просят човечност, за да я използват срещу теб.
Историята на Митко не е за „наивен дарител“, а за един от хилядите българи, които още вярват, че доброто си струва. И точно затова болката от измамата е двойна – не защото си изгубил 30 лева, а защото някой е злоупотребил с нещо по-скъпо: доверието.
Следващият „Тодор“ може да бъде истински човек в беда, но вече никой няма да му повярва. И това е истинската щета.
Може би „героят“ от Пловдив вече харчи своите 30 лева някъде между две усмивки. Но нека знае: камерата може да е хванала лицето му, но хората запомниха друго – че дори когато си измамен, добротата пак струва повече.
„Споделете, за да не се подлъже някой друг с добро сърце“ – написа Митко. И с това направи повече за обществото, отколкото много кампании за „гражданска осведоменост“.
