Една неочаквана среща с добротата в Града под тепетата трогна влогъра Симон Милков. В емоционален пост в социалната мрежа Facebook от 22-и март, той разказа за жест на непознат човек, който му е върнал надеждата, че „си заслужава“.

Закъснение, нарушение и „сигурна“ глоба

Историята се разиграва на 21-и март, когато Милков и екипът му паркират в Пловдив. Поради голямо закъснение, те пропускат да изпратят задължителния SMS за платено паркиране в „Синя зона“.

„Забавихме се около 2 часа. През цялото време си мислех: „Край! Вдигнали са колата“. И ако бяха, щеше да е с основание. В нарушение бяхме…“, признава влогърът в публикацията си, озаглавена „Все още има хора“.

Виктория - „Човекът“ от кафенето отсреща

Оказва се обаче, че ситуацията се е развила по неочакван начин благодарение на намесата на млада жена. Виктория Желева, която по това време е била в близко кафене, е разпознала екипа и е реагирала светкавично, когато репатриращият автомобил („паякът“) пристигнал на мястото за минути.

Милков разказва с вълнение:

„Този Човек е платил глобата, за да не вдигнат автомобила, с който се придвижваме. Настръхвам при такива жестове на човечност!“.

Виктория е оставила и бележка на стъклото на автомобила със съвет и лично послание: „Щяха да я вдигнат и платих зоната. Внимавайте, че тези тук са некадърни и ще ви надраскат джантите! С обич, Виктория Желева (#обичамауди)“.

Снимка: Симон Милков

Доброто ражда добро

Симон Милков споделя и интересен детайл, който според него е част от веригата на добрите дела. Преди случката с колата, той самият е оставил 20 евро в шапката на уличен музикант в пловдивските подлези.

„Благодаря Ви, Човеци! Вие ми давате надежда, че си заслужава!“, завършва той.

„В Пловдив сме така“

Публикацията бързо събра стотици позитивни коментари, възхваляващи постъпката на младата жена:

„Браво на Виктория. Човек се познава по делата!“, „Благодарността е най-красивият цвят на душата!“ и „Пловдив си е Пловдив. Може да сме рядко такива хора, но сме там в точния момент“ са само част от реакциите под поста.

Малките жестове на солидарност все още съществуват и тази история е поредното доказателство, че въпреки напрегнатото ежедневие, човечността намира начин да се прояви в най-точния момент.