С дълбока тъга музикалната общност в България и извън нея се прощава с Иван Лалев – изключителен виолончелист, дългогодишен концертмайстор на виолончелите в Софийска филхармония, уважаван колега и човек с рядка вътрешна култура и морал.

Тъжната вест беше съобщена от самата Софийска филхармония с емоционален пост, в който оркестърът не просто отбелязва загубата на голям музикант, а се сбогува със скъп приятел:

„С дълбока тъга се сбогуваме с Иван Лалев – изключителен виолончелист, колега и музикант с рядка почтеност, широка култура и тихо, но безпогрешно присъствие.“

Път, започнал от музиката и отдаден на нея

Музикалният път на Иван Лалев започва рано – под ръководството на баща му Христо Лалев, дългогодишен концертмайстор на виолончелите в Софийската филхармония. Следват обучението в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, специализации и образование в Съединените щати, престижни университети и сцени, които го утвърждават като музикант от международна класа.

Дебютът му в Карнеги Хол, работата с реномирани оркестри и диригенти, както и множеството отличия очертават впечатляваща професионална биография. Но, както подчертават от Филхармонията, най-важното не е в списъка с постижения.

„Най-важното е как свиреше – с любов, дисциплина, мисъл и дълбока отговорност към музиката и към хората до себе си.“

Концертмайстор с достойнство

От 2016 година Иван Лалев заема позицията концертмайстор на виолончелите в Софийската филхармония – роля, която не просто изпълнява, а отстоява с професионална чест, постоянство и вътрешна мярка. Като част от квартет „Филхармоника“ и като колега, той е описван като тиха, сигурна опора, без показност, но с безусловен авторитет.

„Софийската филхармония не губи само музикант, а скъп приятел.“

Поклон пред паметта

В посланието си оркестърът изказва най-искрените си съболезнования към семейството, близките и всички, които са го обичали и уважавали – публика, колеги и приятели от България и света.

С кончината на Иван Лалев музикалната сцена губи не просто виртуоз, а човек, за когото музиката беше служене – тихо, честно и дълбоко.

Поклон пред паметта му.