"Толкова ли е трудно да бъдем добри, да бъдем човеци?" Този въпрос задава дама, изпитала бездушието на обществото, когато изпаднала в беда. Илиана Илиева споделя, че докато пътувала със столичното метро, ненадейно се почувствала лошо. Дамата слязла на метростанция в "Овча купел", като състоянието ѝ се влошило.
Тя започва да повръща и почти се свлича на пода. В този момент край нея имало хора, но не срещнала подкрепа - напротив. Околните реагирали с апатия и грозни подигравки, а най-дейна била жена.
"Една дама неистово се смееше и коментираше доста грозно, а някакви хора ме подиграваха, все едно съм изпаднала алкохоличка или наркоманка", разказва Илиева, която решава да даде гласност на грозното поведение на "столичани" в социалната мрежа Facebook. Тя изрично отбелязва, че е изглеждала прилично, като дори е била с работна униформа.
"Бях с работна униформа и имах приличен вид, но дори и да не беше така — има ли значение? Нали всички сме хора? Откога се превърнахме в толкова бездушни и злобни егоисти?", недоумява Илиева.
Дамата повдига темата за цялто бездушие в родното общество, като повдига въпроса за примера, който получават подрастващите от възрастните. Илиева се обръща и към въпросната си съгражданка, като и напомня, че в живота се случва всичко, и самата тя може да изпадне в беда сред непознати. "Ако дамата чете това, нека се замисли, че може утре тя да е на мое място и да се отнесат с нея така. Толкова ли е трудно да бъдем добри, да бъдем човеци?", завършва тя.
За броени часове нейният тъжен разказ стига до хиляди софиянци, а хората са възмутени от случката, показваща апатията в обществото ни. Мнозина изразяват съпричастност с Илиева, като бързат да и напомнят, че не всички са бездушни към чуждото страдание, а има мнозина, които откликват на болката на околните.
Вижте и цялата публикация, споделена от Илиана Илиева:
"Не обичам да пиша по групите, но искам да изразя възмущение... Днес, прибирайки се от работа с метрото, рязко ми прилоша. Едвам успях да сляза на метростанцията и започнах да повръщам близо 15 минути. Почти се свлякох на земята.
Една дама неистово се смееше и коментираше доста грозно, а някакви хора ме подиграваха, все едно съм изпаднала алкохоличка или наркоманка. Бях с работна униформа и имах приличен вид, но дори и да не беше така — има ли значение? Нали всички сме хора?
Откога се превърнахме в толкова бездушни и злобни егоисти?
Отглеждаме деца, които се изтрепват, агресивни сме и даваме такъв пример и на поколението си... Ако дамата чете това, нека се замисли, че може утре тя да е на мое място и да се отнесат с нея така. Толкова ли е трудно да бъдем добри, да бъдем човеци?
