Честит ден на Народните будители! Днес честваме паметта и делото на онези, заради чиито забележителен труд се крепи и съхрани българщината - историята, културата и науката. 

Светлите личности, борили се за идеали, които живеят далеч, след като краят на земните им дни е настъпил. Но чиито труд е дал и дава сили на цели поколения.

Будителите, които увековечиха страданията на народа си в думи, написаха историята му, описаха терзанията своите сънародници. На учителите, писателите, духовниците и обществениците -  всички, чиито живот и завет се бори за тържество на знанието. Почитаме и техните събратя – всички незнайни, незабележими, които подкрепяха делото им и на свой ред го предадоха на околните.

Честваме също  апостолите и революционерите, събудили един народ против борба с тиранията. 

Денят на народните будители – 1 ноември, има дълбоки корени в българската история и духовност. За първи път той е отбелязан в Пловдив през 1909 година, когато на тази дата по стар стил се е чествал Денят на Св. Иван (Йоан) Рилски.

През 1922 година Народното събрание официално обявява 1 ноември за празник на всички „заслужили българи“ – писатели, просветители и революционери, които със своя труд и слово подготвят народа за борбата за свобода и държавност.
Инициативата за това идва от тогавашния министър на просвещението Стоян Омарчевски, който предлага в Министерския съвет да бъде утвърден специален ден за почит към народните будители.

Празникът се ражда в трудните години след Първата световна война, когато България преживява духовна и морална криза. В това време на обезверяване българите се обръщат назад – към делото на възрожденците, които със своето слово и идеи са поддържали жив националния дух.

Още преди официалното му утвърждаване, българският народ спонтанно е почитал своите будители, увековечавайки имената им в училища, читалища и улици. От 1922 до 1945 година Денят на народните будители е общонационален празник, посветен на духовните водачи на нацията.

Историята на празника е и напомняне за стремежа към просвета – неслучайно първият закон на новоосвободена България е законът за задължителното начално образование, а още през 1869 г. е създадено Българското книжовно дружество, предшественик на днешната Българска академия на науките.

След 1945 г. честването на Деня на будителите е прекратено, но традицията е възстановена през 1992 г. по инициатива на Петър Константинов, председател на сдружение „Мати Болгария“. Така, след почти половинвековно прекъсване, България отново отдава признание на онези, които със знание, слово и дух са пробуждали народа си.

Едва ли може да се направи наистина пълен списък на всички, които през столетията са "будили" народа ни, съхранявайки културата му, водейки го към по-достойно бъдеще със своя плам. 

От светите братя Кирил и Методий, Св. Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Васил Априлов, Захари Стоянов, Христо Г. Данов , Димитър Талев и безброй други пламенни личности. 

 Нека посрещнем празника с пожелание, че ще си спомняме за идеалите им не само в един ден, а ще държим заветите им живи с интереса към делата им ежедневно.